ТРОПИЦИТЕ НА БАЛКОНА

...или ако се влюбиш в орхидея?

Орхидеята не просто се появява в дома ти. Тя се случва в живота ти като непредвидима, необяснима и вдъхновяваща любов от пръв поглед. Моята снежнобяла красота се казва Радост (Phalaenopsis – лат.) и е само един от всичките 35 000 вида, които с необикновените си причудливи цветове ще накарат дори песимистичното магаре Йори да признае, че животът е дар, а светът – приказка, в която някак незабелязано непрекъснато се случват чудеса

Преди 120 милиона години...

Тогава динозаврите владеели Земята, някъде там, в праисторическата зелена джунгла се появили и красивите орхидеи като едни от първите цъфтящи растения. Но светът се променял и много от животинските и растителни видове изчезнали завинаги, други е трябвало да се адаптират или да се преселят в нови територии. Любопитно е да отбележим, че семейството на орхидеите е запазило популациите си във всички кътчета на планетата, с изключение на Антарктида. И днес те виреят по дърветата, скалите, в земята или под земята, в тропическите джунгли, планините и полета – сякаш нищо не може да спре тяхната еволюция. Дългата им семейна праистория ги прави едно от най-успешно адаптиралите се растения.

Като истинска дама...

ще се отнесе към вас всяка орхидея, ако сте от опрашващия вид насекоми и сте решили да я посетите през сезона на цъфтежа й. Цветчето ще се опита да ви омае с упойващия си аромат или да ви излъже с маскарадния си костюм, като ви се представи за липсващата ви половинка от собствения ви вид. Такъв театър разиграва Ophrys insectifera, известна още като "орхидеята пчела" заради лъжливата си мимикрична външност. Други красавици от семейство Орхидееви пък предлагат на летящите насекоми удобни платформи за кацане, разбира се обилно намазани с "лепило", което да осигури 100% разпространението на цветния прашец.
Чарлз Дарвин споделя в своите бележки за растителните видове, че някои орхидеи като Sesquipidale, си избират само определен вид опрашващи ги гадинки. Тази орхидея цъфти с бели звездовидни цветове, които през нощта излъчват тежък като вечерен парфюм аромат. Нектарът на цветето е скрит на дъното на дълга тръбичка на гърба на чашката. За да стигне до нея, насекомото трябва да извърви дългия път с посипващ се по него прашец.
Вятърът също е търсен партньор през размножителния период за орхидеята. Неговата роля е изключително важна, тъй като именно той трябва да разнесе 4-те милиона малки семенца на орхидеята до някое друго растение, с което зародиша да влезе в симбиоза. Така се изхранва бебето-орхидея, тъй като хранителните вещества в зрънцето са крайно недостатъчни, за да отгледат едно бебе орхидея.

Първите писмени доказателства...

за съществуването на орхидеите са от японски и китайски рисунки в литературни образци от 700 г. пр. Хр. Днес по света цъфтят 33 000 вида орхидеи и още около 200 000 регистрирани техни хибрида.




Доста от хибридите можете да видите на този адрес:
http://digilander.libero.it/uparis/orchidee_ibridi.htm

В Англия култивирането на орхидеите започва преди повече от 250–300 години, когато християнските мисионери, учените-изследователи и някои мореплаватели са изпращали орхидеи като подарък на свои приятели, съпруги и любовници на острова. Така за няколко века Северна Англия се превърнала в европейската столица на орхидеите, а някои от известните колекционери дори са записали имената си в историята на това цвете – ливърпулският банкер Томас Мос и неговата орхидея Cattleya Mossiae
; собственикът на химическият завод в същия град Холбрук Гаскел и Cattleya Gaskelliana,
както и Джон Клоус от Манчестър с Anguloa Clowesi. На фармацевта на английската кралица Елизабет І пък дължим откритието, че можем да използваме орхидеите и в... кулинарията.


Една от най-популярните подправки...

в света днес – ВАНИЛИЯТА се добива от шушулката, която обвива семенцата на нейната орхидея. Растението вирее под формата на лиана, която обвива клоните на дърветата в Мексико, Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Таити. Нежните й бели цветове се разтварят само веднъж годишно и може би ще се разочаровате, но не ухаят така сладко и омайващо като прахчето, с което си поръсвате бисквитите и кейка. Зелените ванилови шушулки преминават през специална обработка и сушене, за да придобият специфичния си аромат. Майсторите кулинари казват, че ако съхраняваш правилно подправката, тя запазва свойствата си в продължение на 30 години.

В цветарския магазин зад ъгъла...

можете да намерите някои от най-популярните видове орхидеи. Внимавайте с избора, защото съвършенството си има своята цена!

Cattleya е в цели 48 разновидности и още толкова хибриди. Макар че носи името на англичанина William Cattleya, нейната родина е тропическата зона на Америка, Западна Индия и Мексико. Трябва да й осигурите много влага и слънце, ако искате да я приютите в дома си.

Cymbidium си има 44 посестрими от своя род. Цъфти с огромни красиви цветове, които иначе могат да се видят по високите части на Хималаите, както и в по-хладните области на Ориента.

Miltonia е аристократката в семейството не само защото носи името на виконт Earl Fitzwilliam Milton, но и защото разновидностите й са "лимитирана серия" – само десет. Ако искате да видите тази изключително колоритна дама, ще трябва да прескочите до Бразилия.

Odontoglossum е една от най-високо растящите в света орхидеи. Нейните 175 варианта можете да зърнете на 3500 м височина по хълмовете на планините в Южна Америка.
Същото важи и за другата "американка" в семейството на орхидеите – Oncidium.


Paphiopedilum носи името на гръцката богиня Paphinia, която римляните наричали Венера. Това богоравно по красота цвете цъфти в Индия и Нова Гвинея. В зависимост от условията в домашна обстановка, то ще разтвори само едно или много цветчета.


Phalaenopsis – Бялата радост е дошла в моята стая чак от южните морета, Филипините, Ява или Куинсланд (Австралия). Топлолюбиво създание, което обича влагата, но не и пряката слънчева светлина. Оросявайте я редовно през лятото и застелете пространството около нея със зелен мъх, който да задържа влагата. Същият ефект имат и глинените гранули в долния край на саксията. Щом разцъфне, тичайте за течна тор в градинските центрове и разсадниците. Казах ви, че не е лесно с орхидеите.

Phragmipedium – орхидея в слънчеви цветове, с които боливийките, мексиканките и бразилките красят косите си. Расте високо в планините – на около 2000 м височина.

Vanda е ориенталското цвете, което се е преселило и под яркото слънце на Австралия. Ако си харесате някое от 50-те различни лица на нежната Vanda, оставете я да расте в плетена кошничка до някой от най-светлите прозорци в дома си.



Орхидеите са се появили на Земята много преди човека и въпреки упоритите ни опити да изсечем горите, да отровим въздуха и да разрушим екологичното равновесие на нашата синя планета, може би ще продължат да разцъфват с красотата си много след като ние изчезнем. Затова нека просто да притихнем възхитено пред застиналите в елегантни пози цветове и да послушаме как светът се променя с всяка отлетяла минута под щедрите лъчи на слънцето.


Публикувано в сп. УСУРИ, автор И.Димова

Тук можете да видите като първи урок кои са основните грижи за орхидеята у дома,ако сте начинаещ

http://www.youtube.com/watch?v=YNtNFxBqfkw

http://www.youtube.com/watch?v=-XHiFBN2qoY&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=rwHeUOmjvvQ&feature=channel

ЗА положителния ефект от ориенталските танци!

Рецептата за женската красота и привлекателност, в комплект с добро самочувствие, е намерена преди много векове,
казва Евелина Папазова, хореограф и преподавател по ориенталски танци.



"В Ориенталския танц няма определени изисквания за възраст или естетика. Всяка жена може да се потопи в магията му и да усети неговите положителни ефекти, независимо от възраст и физическо телосложение.



Този танц хармонизира тялото и душaта. Спомага да преоткрием нaшaта женственост чрез хармоничните и плавни движения. В същото време ни дава повече физическа и емоционална увереност в собствената ни личност и възможности, тъй като танцувайки, успяваме да опознаем тялото си по-добре.





Ориенталският танц придава грация, красота и пластичност.
Cпомага за гъвкавостта на ставите и премахва натрупания стрес. Стимулира добрата функция на вътрешните органи, нормализира менструалния цикъл и подобрява кръвообращението.
В днешно време все повече жени се приближaват и интересуват от това изкуство. Елементи от арабския танц се използват все по-често и в други танцувални направления.

Много специалисти твърдят, че този танц много скоро ще покори целия свят!
Ориенталският танц няма за цел да съблазни никой друг освен този, който го практикува!!!

Естествено не всяка жена, която се приближава към чара на Ориенталския танц, трябва задължително да стане професионална танцьорка; както и не само професионалните танцьорки могат да си позволят да изпълняват този танц в пълна свобода!"




Еви, както я наричат всички, беше пропътувала разстоянието от Болоня до София, за да посвети в магията на танца присъстващите в залата. Екзотичните ритми, звъна на шала при всяко нейно движение, грациозността, която излъчва тази невероятно красива жена, ти дава усещането, че си попаднал в приказките на Шехерезада.
Завладян от музиката и феерията на танца, изгубен в огледалните образи на Евелина, отнасяш някак неусетно частица от нейната виталност, изящност и стремеж към съвършенство.

Еви е родена в Асеновград. Сега завладява сърцата на италианците с непокорния си български дух, неподправената си емоционалност и изгарящата любов към танца и красотата във всичките й форми. Прегърна ме топло при първата ни среща, а аз я помолих да ми разкаже повече за себе си, за танците от изтока и за удоволствието, което изпитваш, когато видиш, че си подарил радост на хората край себе си. Тя се усмихна и ме попита с колко време разполагам. И защото само в приказките ти подаряват 1001 нощи, за да разбереш какво неповторимо нещо е чудото да живееш, се опитах да усетя, изживея и запиша в бележника всичко, което ми се случи в присъствието на Евелина през тези два незабравими дни в София.

“Танцувам ориенталски танци вече десет години. През 1996-та в Италия съвсем случайно присъствах на един спектакъл и се запалих – нещо като любов от пръв поглед се получи. Сега, толкова години по-късно, вече преподавам, но продължавам да се уча, за да постигна онова съвършенство, в което се влюбих. Преподавам предимно египетски стил на арабския танц. В България започнах да се занимавам с това пак случайно. Вече две години се срещам с учениците си тук.”

“Танцът идва от емоцията, която долавям в музиката. Звукът на тарамбуката например, предизвиква в мен движение на таза; цигулката ме настройва за меки движения на ръцете. Всичко това трябва да разчувства сърцето ти, докато танцуваш, за да предадеш радостта и удоволствието на публиката. Вибрациите, с които те зарежда танцът, променят собствената ти енергия и излъчване. Той ти нашепва за радостта от живота, за щастието, че си жена, способна да дарява красота.”
“На първия урок по танци е важно да научиш правилната стойка. Тежестта се измества и се изолират отделните части на тялото (рамо, гръден кош, корем, бедра). Най-трудно за изпълнение е да движиш само една част. Но преди да започнеш да танцуваш, трябва да овладееш добре техниката на всяко движение до съвършенство, да бъде чисто, фино или дори само загатнато. Опитвам се да преподавам на учениците си не само техниката на движенията, но и енергията, която носи този танц.”

“Грацията е хармония, постигнато равновесие във всичко. И докато техниката се учи, грациозността я носиш в себе си по рождение или не. Вибрацията на танца е като електростимулатор за тялото. Напоследък при мен идват да се учат не само млади хора, които искат да получат удоволствие, но и по-възрастни, които имат нужда от раздвижване. В Италия често докторите препоръчват заниманията с ориенталски танци на бременните жени или на хора с проблеми в гръбначния стълб. Движенията хармонизират целия организъм и здравословното ти състояние.”

“Танцът е щастие за мен, защото мога да се занимавам с нещо, което обичам, и мога да живея спокойно от това в една чужда страна. Преднамереното отношение на западния свят към хората от Източна Европа ме амбицира да се докажа като личност. Заминах за Италия с едно чувство на подтиснатост, но постепенно с усилията, които влагам в работата си, заслужих респекта и вярата на хората в мен. Старая се винаги да съм обградена с личности, от които мога да се уча непрекъснато и да се зареждам положително. Разбрах, че за хората на изкуството няма граници. Има един невероятен спектакъл, в който участвах – танци и музика на Средиземноморието – "АЛКАЗАР" (Замъкът). В него можеш да видиш как в симбиоза съжителстват много култури – арабска, испанска, сицилианска. От друга страна, важно е всеки да държи на корените и традициите си.”



“Люлката на този танц, както и на арабската музика и култура, е Египет. В арабския свят няма школи по ориенталски танци, защото всички в семейството танцуват. Това се предава от майка на дъщеря, от леля на племенници и т. н. RAQS SHARQI означава буквално "Танц от Изтока" или “Ориенталски танц”. Предполага се, че произлиза от времето на Месопотамия. Първата писмена информация е от XVIII век. Тогава имало две категории египетски танцьорки: AWALIM (от "alima" – мъдра, обучена) са професионалистки, които владеят до съвършенство не само техниката на танца, но и типичното арабско пеене MAWAL. Умеят да рецитират и свирят на различни инструменти и заемат високопоставено място в общeството. Те танцуват само в харема пред женска публика или специални гости.




Винаги са със закрити лица и никога не излизат вън от харема. GAWAZEE (циганско племе) са танцьорките, които пътуват с керваните. Мъжете са свирили, а жените са танцували на улицата или пред кафенетата, чиито cъдържатели често са ги наемали да забавляват клиентелата им. Тези танцьори са често описвани в разказите на западните пътешественици по онова време. Танцьорките gawazee са се обличали изключително колоритно – с шалвари, туника, шал, привързан на таза и много бижута. Освен това са гледали на кафе и са се занимавали с ясновидство.”

“Ориенталските танци са разделени в три основни стила. SHA'ABI е селски, популярен и обикновен танц. Весел и комуникативен, той се танцува под съпровод на пискливи инструменти, като мизмар и рабаб. Негова разновидност е танцът SAIDI, произлизащ от горната част на Египет.

Мъжкият вариант на SAIDI е наричeн TAHTIB и се танцува с дълги бастуни от бамбук. Той наподобява движенията в бойното изкуство.



BALADI е градски стил, възникнал най-късно. Той също е с фолклорна основа, но е по-интимен. Заражда се в началото на XX век с урбанизацията и английското влияние в Египет. Mузиката е по-тъжна и лирична. Този стил е повлиян от блусът и джазът в Америка. В него има и много западни инструменти. Затова не се чуди, като чуеш саксофон, кларинет, тромба или акордеон за съпровод на baladi танц. За разлика от западната музика, в сърцето на арабската стои ритъмът, а покрай него се изгражда мелодията. Baladi костюмът се състои от дълга туника с цепки до коленете, шал на таза и кърпа на главата."

“Това, което най-вече танцувам и предпочитам аз – SHARQI, е класически танц, повлиян от Османската империя. Това е най-изтънчената танцова форма, присъща на кралският двор. Движенията са плавни и изискват повече пространство. Pъцете са грациозни и елегантни. Този рафиниран, изразителен и чувствен танц e еволюцията на гореописаните стилове.”

Важен творчески елемент в ориенталският танц e импровизацията . Тялото трябва да говори с всяка извивка и загатнато движение. Трябва да знаеш как да предадеш всяка своя емоция, докато танцуваш. Ако само демонстрираш умения и класа, няма да оставиш публиката доволна. А за мен най-голямата награда е да видя, че съм успяла да променя израза в очите на хората.”

Загърната в шала си с цвят на тюркоаз, Еви ми помаха усмихната от таксито на сбогуване, а аз случайно погледнах отражението си в прозореца и видях, че в очите ми блести зрънце от нейната радост и магия. С нетърпение очаквам да се видим отново през юли и август, когато Евелина Папазова ще разкрие още много тайни на ориенталските танци за учениците си в София.

За повече информация за семинарите вижте тук http://www.evelinapapazova.com
Попитайте за всичко, което ви интересува Евелина Папазова на e-mail: info@evelinapapazova.com или по телефона: 0876 199 444

Публикувано в сп. УСУРИ, автор И.Димова

Басейнът – сърцето на дома

Басейните, които архитектите и дизайнерите проектират за частните домове, хотелите и спа центровете днес, са замислени като много важна част от жилищното пространство. Разполагат се на място, колкото за 2 киносалона или отразяват цветовете в градината, около плъзгащи се стъклени стени, каскади и светлинни инсталации.
„Хората вече не искат басейните в къщите им да изглеждат като...хмм, басейни. Идеята със синьото петно в средата на градината вече не е интересна на никого.” – споделя впечатленията си от вкуса и изскванията на придирчивите си клиенти Тони Уайт – един от водещите съвременни дизайнери на басейни.
Благодарение на новите технологии и материали в архитектурата и дизайна, днес басейните – вътрешни или външни се превръщат в специално и мултифункционално помещение на дома: басейн-киносалон, басейн-зала за танци, басейн-галерия, басейн-салон за релаксация, басейн-градина или просто басейн като част от интериора на вашата всекидневна. Водата, разбира се, все още е основният елемент, но по желание можеш да обзаведеш басейна си с водопади и каскади или плазмени екрани, stereo surround система, специално клубно осветление, стъклена мозайка вместо под или каменни стълби със зелен мъх, вместо добре познатата сребриста стълбичка, слизаща няколко стъпки под водата.
Алфред Манкънбек е архитект, който обича да експериментира с пространствените си решения в проектите за дизайн на басейни. В собствения си дом той конструира двоен – външен и вътрешен басейн, които свързва с начупена стъклена стена. Така пътят към дома или навън към градината се превръща в своеобразна водна разходка.
Ричърд Пакстън е друг нашумял британски архитект, който казва за себе си, че не е запален много по плуването, но обича да релаксира във водата, слушайки музика. Според него съвсем логично е басейнът да бъде в сърцето на дома, отделен само със стъклена стена от всекидневната. Той обгражда стените на водната площ с огледални повърхности, които привечер отразяват светлината от стаите и създават впечатлението за обагрени в пламъци води. Пакстън използва нова технология, с която трансформира стените на басейна във високоговорители (чрез специални акрилни панели), така че пространството около водата е изпълнени винаги с приятен звук. Освен това басейнът, разположен в центъра на дома, може да играе ролята на естествен „климатик”, охлаждащ въздуха през горещите летни дни и отоплящ дома в студените зимни вечери, чрез геотермалните колони на дъното, от които водата извира на повърхността. Изобщо Пакстън обича да се заиграва с всяка добра хрумнала му идея за нетрадиционния и модернистичен вид на басейна. Последният проект, върху който работи, е една вила, проектирана в римски стил. Басейнът в нея също заема централно място и е разположен около плъзгаща се стена, по която водата слиза на каскади към водното си легло. Атмосферата на това място е подходяща, подобно на старите римски бани, за приятни разговори, приятелски партита в тесен кръг или тихи интелектуални занимания.
Ако, въпреки всичките си опити да организирате пространството в дома си, все не ви достига онова притихнало специално място, лишено от стрелките на времето и излишната суета на ежедневието, значи ви липсва сърцето на дома – басейнът – убеждават ни съвременните архитекти, преобразявайки синята правоъгълна водна площ в екзотично арт пространство за релаксация и забавление у дома.

Публикувано в сп."АЗ", автор И.Димова