На 02.04.2009 г. след объркано и повратно гласуване в пленарна зала Българският Парламент зае половинчата позиция по отношение насилието над животните, като обяви за престъпление организираните боеве с животни, но остави без наказателна санкция особената жестокост към животните.
Запис на гласуването можете да чуете тук: http://www.zshare.net/audio/5807210863fa19e8/
“Радостни сме от факта, че позорно явление като организираните боеве с животни най-после е обявено за престъпление от българския законодател. Но недоумяваме какви бяха причините толкова проста и логична стъпка като инкриминацията на зверства към животни да бъде заобиколена.” - споделя доктор Мила Бобадова, представител на Гражданска група „Град за отговорни хора”.
Криминализацията на тези две деяния беше заложена още в Закона за защита на животните, който е в сила от 31 януари 2008г. Тогава с формалния мотив, че Наказателният кодекс не може да бъде променян „на парче”, макар да има принципно съгласие с тези мерки, ангажиментът беше отложен за неопределено време.
Моментът настъпи когато назря необходимост от многостранни промени в НК и бяха внесени 14 законопроекта за неговото изменение и допълнение, между които и предложение за криминализация на зверствата към животни и организираните боеве с животни с вносители Евдокия Манева и Елиана Масева от ПГ на ДСБ.
В законопроекта подлежащите на наказателна отговорност деяния бяха изброени и ясно дефинирани, за да не подлежат на интерпретации. Отново с формален мотив, че това е наказателен кодекс, а не филм на ужасите, Парламентарната комисия по правни въпроси не подкрепи законопроекта. Въпреки това той беше приет на първо гласуване след драматично изказване на г-жа Манева в пленарна зала.
Преди второ гласуване бяха внесени няколко предложения за редакция на текстовете, които да удовлетворят критериите на Правната комисия. Неин ангажимент беше да подбере и състави окончателния законопроект така, че той да е юридически и стилистично издържан в обичайния за наказателното право изказ. В резултат на своята работа, комисията представи за второ гласуване текстове, които подкрепи.
При обсъждането на второ гласуване законопроектът срещна неочаквана след първото гласуване съпротива, съпроводена с много ирония. Надка Балева от ПГ на БСП се обяви срещу криминализацията с мотива, че ще пострадат онези, които убиват риба с чук в рибния магазин или колят прасе с тъп нож, което предизвика въпроса на Любен Корнезов дали рибата е гръбначно животно. Четин Казак от ПГ на ДПС изказа опасения, че ще бъдат заплашени исконни традиции на мюсюлманския етнос като ритуалните жертвоприношения. Борислав Ралчев от ПГ на БНД заяви, че чрез административните наказания в ЗЗЖ българският парламент вече „се е отчел” по въпросите на хуманното отношение към животните и не е необходимо да залага опасни формулировки в НК, които могат да доведат до това, че ако удариш коте, това да се тълкува като особена жестокост и да попаднеш в затвора; или до необходимост КАТ да прави изследване относно скоростта, с която „тичат бездомните кученца” по улиците.
Самият председател на комисията по правни въпроси Янаки Стоилов демонстрира незаинтересованост от текстовете с мотива, че трябва да се погрижим за хората и че не е предложена наказателна санкция за безотговорни стопани, които допускат отглежданото от тях животно да нарани човек. На цитати от Наказателния кодекс на Австрия той реагира с изказването, че не е необходимо да копираме всичко от Европа, откъдето идват и ужасни неща, а след като стана ясно, че дебатът ще бъде бурен и продължителен заплаши, че ако още се обсъжда темата, ще предложи всичко да отпадне.
По време на обсъждането, председателстващият заседанието Любен Корнезов си позволи многократни подмятания и насочващо поведение, от които стана ясна категоричната му отрицателна настройка към приемане на подобни текстове в НК.
В защита на законопроекта се изказаха Евдокия Манева, Антонела Понева, Иван Иванов, Мария Капон и Анастасия Мозер. Те нееднократно успокоиха своите опоненти, че всички въпроси, свързани с ритуалните жертвоприношения, както и с начините, по които да се умъртвяват животни, предназначени за храна, и други спорни въпроси, са решени в действащото законодателство и формулировката „умишлено и противозаконно” умъртвяване на животно няма да позволи да бъдат наказани хора, спазващи действащите закони, неволно причинили смърт на животно или пък извършващите религиозни ритуали, като за запознатите е ясно, че в същността на тези ритуали е залегнала липсата на жестокост. Те припомниха, че няма цивилизована държава, в чийто наказателен кодекс да не са включени такива текстове, както и причините за това – фактът, че насилието над животни е прелюдия към насилие над хора и че в световен мащаб хуманното отношение към животните е мерило за нивото на развитие. Те увериха колегите си, че ще подкрепят всяка инициатива или текст, насочен към превенция на насилието над хора, но в никакъв случай жестокостта към животните няма да помогне на добруването на хората.
„Град за отговорни хора” добавят, че причинена от домашен любимец травма на човек е престъпление по непредпазливост и са многобройни примерите, че допусналите това носят наказателна отговорност.
Парадоксално, но факт – единствено заради спорове по определен термин (неясен само за някои от народните ни представители), българският парламент НЕ ПРИЕ инкриминирането на варварски жестоки прояви в нашето общество, каквото е особената жестокост към животните. Положителното в цялата ситуация е, че накрая се прие чл.325б в целия му текст, включващ утежняване на наказанието при именно провеждането на боеве с животни в присъствие на малолетни и непълнолетни
В крайна сметка депутатите декларираха, че за тях особената жестокост към животните не е престъпление и напълно отрекоха отдавна доказаната й връзка с насилието към хора. „Питаме се дали това беше недоразумение или грижливо подготвен сценарий. Припомняме, че в свое интервю пред БНР след първо гласуване на законопроекта г-жа Манева изрази опасения, че ще бъде направено всичко възможно текстовете да бъдат бламирани и обезличени. За жалост опасенията й се оправдаха.” – коментират от Град за отговорни хора. „За разлика от нормалния свят, където позиция, защитаваща животните, е престижна, в България политиците се опасяват, че ще навредят на рейтинга си и ще бъдат подложени на подигравки, ако покажат такова отношение. Това, комбинирано с непознаване на текстовете от действащото законодателсто относно животните и неизаинтересоваността по тази специфична материя доведе до вчерашния резултат.” – добавят те.
Във връзка с предстоящите промени в НК групата проведе кампания „Срещу насилието”, която само за две седмици събра над 31 000 подписа от свои съграждани в подкрепа на инкриминацията, които бяха внесени в Парламента и съответните институции. „За съжаление много от народните ни избраници доказаха, че мнението на такъв голям брой гражданите е без значение за тях и лесно може да бъде пренебрегнато.” – твърдят от групата. Те са на мнение, че парламентаристите буквално са се подиграли със становището на хората, които очакват да ги подкрепят на изборите. „Петицията ни беше адресирана и до Министъра на правосъдието. Това е единствената институция, която ни удостои с официален отговор и той гласи, че в Министерство на правосъдието се подготвя нов Наказателен кодекс на Република България и нашите искания ще бъдат взети под внимание при разработката му.”
От гражданската група няма да се поколебаят в условията на предизборна обстановка да направят в своя сайт резюме на поведението на политическите сили и народни представители относно цялостното развитие на темата в Парламента и да анализират моралната им позиция по въпроса за цивилизованото отношение към насилието над животните. Тяхната надежда е в следващия Парламент да има повече депутати със зряло или поне информирано виждане по тези въпроси.
Гражданска група "Град за отговорни хора" е неформална общност от хора, споделящи позитивно отношение към животните, радост от общуването с тях и недоволство от неадекватното институционално отношение към проблемите, свързани с животните в България. Цел на групата е постигане на по-добре балансирани отношения между стопаните на домашни любимци и безразличните към тях, безконфликтно съжителство в съвременния урбанизиран град с повече внимание към отговорното поведение и на двете страни и уважение към законите и нормите.
В минала своя кампании те успяха да се преборят със съседската намеса в личния живот, заложена в предложени текстове в Закона за управление на етажната собственост, които да позволят съседска забрана за отглеждане на домашен любимец. Стартираха инициатива "Чист град за децата и техните кучета" с почистването на един от любимите за разходка с куче столични паркове, което смятат да превърнат в традиция. Планират кампании срещу две явления, които имат голям принос за свръхпопулацията от скитащи животни в българските градове, но традиционно остават без внимание - безогледната и безконтролна търговия и внос на животни и безотговорното домашно развъждане на животни компаньони.
Повече за неправителствената организация Гражданска група „Град за отговорни хора” можете да научите на този адрес: www.city4people.eu
Бел.Ред. Провокираме вашето внимание по темата, защото според нас е изключително притеснителен фактът, че хора, които наричат себе си родители и нагърбили се с не леката задача да възпитат морални цености у децата си, без задръжки споделят във форума на "Часът на мама", че са готови сами да се справят с бездомните кучета пред блока, като забъркат собственоръчно отрова, ако се намерят "услужливи" мами да им споделят рецептата от Русе, която изтрови не само бездомните кучета, котки и птици в парка, но е пенсионерите, които обичат да берат гъби в района. Провокираме ви да си зададе въпроса и вие - всеки ли проблем трябва да намира като решение крайна мярка - ликвидация, проява на агресия и жестокост вместо разумно и хуманно действие, адекватно на европейския морален кодекс, а и на морала на всеки нормален човек, роден в края на 20 и началото на 21 век?
Повече за петицията, за дебатите и гласуването на поправката в наказателния кодекс, както и пълния вариант на тази статия виж на:
http://www.city4people.eu/news/зверствата-към-животните-не-се-криминализират-поради-несигурност-на-народните-ни-избранници
