С И Н Е С Т Е З И Я

КАКВО Е СИНЕСТЕЗИЯ

Думата "синестезия" означава смесено възприятие. Синезтезията е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Тя не означава едновременно възприятие на две или няколко сетива, а това, че едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано. Например, един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми, или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни нюанси. Свързването с цвят е най-характерно, макар че рядко синестетичните образи могат да съдържат обонятелни, звукови и други представи.
Може би най-точното, макар и не много ясно определение на синезтезията би било "възприемане в цвят (или в друга сетивна представа) на някои от нещата, които нямат цвят". Такива могат да бъдат цифри, букви, но също музика, емоционални състояния, представи за хора. Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Повечето синестети имат връзки между цветове и графеми, а някои освен тях имат и други смесени възприятия. Синезтезията е най-ярка в детството. Синезтезията не е заболяване. Един синестет възприема всичко напълно нормално, но наред с това нормално възприятие, за някои неща той има също така и синестетично възприятие. Синестезията се предава генетично.

СИНЕСТЕТИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ

Синестетичните образи са изцяло вътрешни представи. Те са в съзнанието и синестетът ги възприема само като такива, а не като част от реалността.

Да приемем, че буквата В за един синестет е червена, тя е един точно определен червен цвят. Той ще я вижда винаги в този цвят, без да го иска, всеки път щом помисли за нея. Думата Великден също ще бъде предимно червена (заради цвета на главната първа буква), но тя ще се появява в съзнанието му с различен от В червен цвят. Когато буквите, думите и цифрите са реално написани, синестетът ще ги вижда както всички хора - черни на бял фон - без да вижда физически техния синестетичен цвят. Този цвят ще се появява само когато той помисли за тях и си ги представи написани в съзнанието си.

Цветовете, които се виждат от синестета, са нюанси, не точно като срещащите се в природата, като понякога близките оттенъци могат да имат съвсем различен характер. Синестетичните цветове могат да носят и характеристики като обемност, плътност, прозрачност, „зърнистост“, „кръглост“, „топлота“, „острота“ и други подобни, които показват известно свързане с форма. Не всички цветове участват равномерно във връзките - някой цвят може да липсва, а други могат да участват с по-голям брой оттенъци – и това не зависи от персоналните предпочитания на синестета. Няма установена закономерност за това как се образуват връзките. Те са индивидуални за всеки синестет, макар че малък брой синестетични образи проявяват някакви общи черти в повечето случаи. Примерно, знае се, че "кръглите" графеми - буквите О, С, нулата - обикновено се възприемат като много бледи или прозрачни, а графемите, които съдържат вертикални линии - Т, Г, Ш , единицата и т.н. - като тъмни. Цветовете в съответствията са устойчиви, те не се променят през живота, и не се повтарят един с друг – дори когато две графеми са в един цвят, оттенъкът и „характерът“ на този цвят ще бъдат различни. Връзките са еднопосочни – ако да речем буквата С извиква в съзнанието представа за бледозелен цвят, то бледозеленият цвят няма да предизвиква представа за буквата С.

Ето един пример за синестетична азбука:
A – ярко червено
Б – светлокафяво
В – червено-розово
Г – сивочерно
Д – жълтокафяво
Е – бяло
Ж – наситено зелено
З – розово-жълто
И – наситено синьо
Й – тъмно наситено синьо
К – кафяво
Л – жълто
М – червено
Н – зелено
О – прозрачно бяло
П – светлокафяво
Р – тъмносиньо
С – бледозелено
Т – черно
У – масленозелено
Ф – светло кафяво-сивкаво
Х – сиво
Ц – тъмнозелено
Ш – много тъмно синьо
Щ – още по-тъмносиньо
Ь – прозрачно сиво-бяло
Ъ – по-плътно сиво-бяло
Ю – тъмнолилаво
Я – зелено

ИНТЕНЗИВНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ

Изглежда, интензивното възприятие проявява тенденция да става синестетично. Временна синестезия се получава след приемане на психаделици, които правят точно това - интензифицират възприятията. (Тази синестезия обаче е съвсем различна от природната - тя е много по-ярка и обективирана.) Когато едно възприятие е много ярко, то става цялостно, с добавяне на възприятия от сетива, които не са били стимулирани.
Може би затова синестезията обикновено се проявява в тази област, където се намират интензивните преживявания на синестета. Например, синестетите-музиканти имат така наречения "цветен слух", а художниците-синестети могат да "чуват" звуците в картините. За много синестети е характерна също така и изобщо интензивност на преживяванията, с нейните добри и лоши страни.

ТВОРЧЕСТВО И СИНЕСТЕЗИЯ

Приема се, че синезтезията е свързана с творчеството, макар че не е сигурно дали тя носи със себе си някакви по-различни когнитивни способности. На практика обаче, синестетите най-често се оказват с интереси в областта на изкуството, литературата или математиката.
Вероятно заради интензивността на възприятията, обикновено синестетът има добри умения в областта, в която се намират неговите синестетични представи. Например, когато във връзките участват цифри, това често се съпътства от добро умение за работа с числа, а когато са свързани буквите – от добро боравене с езика.
Синестетите понякога използват синезтезията и в творчеството си. Един от музикантите, които са популяризирали цветния слух, е бил руският композитор Скрябин. Неговата светлинна симфония „Прометей“ е била многократно анализирана във връзка със синезтезията.


Тази статия се базира върху проучванията за синестезията и личния опит на Вероника Верай - Вж на адрес: veronicaverai.com

Ако цветовете, музиката, формите, думите или казано с една дума изкуството ви вдъхновява, успокоява, омиротворява или е вашият начин да се изразявате, присъединете си към клуба на майките-творци, основан съвсем наскоро и почти на шега от две наши редовни зрителки и приятелки - Александра Антонова, авторката на проекта за on line заетост на майките и Руми Оронова от Сдружение "Мулти мама". Повече за тяхната идея и клуба вижте тук:
http://artimama.wordpress.com/

Зимна приказка

Облачето и снега
от lili

И тази вечер се бяха събрали ветрените братя и господарката Луна, а приказките се носеха като мелодии по притихналото нощно небе. На прозореца ми засвири тихо с мандолината си младият речен вятър и ето каква приказка ми подари:

В един светъл пролетен ден Вятърко довя дъгата при реката на Голямата долина – онази с безкрайно зелените поля, където слънцето рисува оранжево море по залез и се превръща в малка червена точица на хоризонта. Ти знаеш какво е хоризонт, нали? Тънкото въженце между небето и земята, на което се крепи целия свят, хората наричат хоризонт. Но за него има друга приказка, която ще ти разкажа може би утре. Точно в тази долина край онази дъга и реката се роди едно мъничко жълто облаче. Не се смей! Цветничко се получи, заради щурата Дъга, която му намигна с лимонено жълтия си цвят, точно когато се появяваше на този свят. И ето ти жълто облаче! Не знам дали от цвета или по някаква друга своя причина, но то беше изключително палаво и влудяваше всички в долината с шегите си. Гъделичкаше сутрин тревичките, а те писукаха и се кикотеха. Ти знаеш, че никак не е редно така да се държи една истинска, уважаваща себе си, зелена трева. Освен това Облачко рошеше птичите перчеми, така че пречеха на врабците при полетите им. Затова често ставаха малки птичи катастрофи в храстите, които започваха да мърморят и шумят, а с това разсейваха реката и тя спираше да ромоли ритмично. Изобщо цялата подредена хармония в долината пропадаше и наставаше истинска жълта неразбория, която объркваше всички, освен самото облаче. То се забавляваше страхотно, но му беше малко самотно, защото си нямаше приятелче в тази олелия, та да се смеят заедно на белите си.

Една сутрин Облачко мокреше тревичките и ги пръскаше за свеж вид с роса, а те си пееха доволни и се сливаха на вълни от зелен мек килим. Изненадващо на края на полянката пред очите на облачето цъфна някакво нахално жълто цвете. Нахално, защото беше по-жълто и по-рошаво от облачето, а и така беше ококорило зелените си зеници, че Облачко се стъписа:
-Абе, кой си ти, такъв един смешен? Май си нов, защото хич не те познавам?- цветчето, обаче, продължаваше да седи гордо и разрошено, но не обелваше ни дума.
-Кажи, де, откъде се взе и защо си ми откраднал цвета, а? – отново не последва никакъв отговор. Облачето реши, че цветчето може би се е замислило. Почака още минута-две, но нищо повече не се случи.
-Абе, ти си не само нахален и грозен, но май си и сериозно глух? Нали?!? Признай си или кажи кой си? – глухарчето леко потрепери с листата си и пак зае смешно гордата си позиция. Облачко се поогледа, разбра, че нищо няма да се промени и през следващите няколко часа в този разговор и... духна към реката да се прави на мъгла пред жабите. Цял ден лудува, а привечер рано-рано, още преди да изгрее луната, жълтичкото се сгуши в клоните на едно старо крушово дърво и заспа.

Сънува как се носи над цялата зелена долина, после се издига към дълбокото синьо небе и се спуска обратно към реката, която все така си клокочеше и бълбочеше чак до голямото далечно и бурно море. После фюуу-у-у и се спусна по вълните като истински опитен сърфист чак до водопада. Там се спря и се надвеси на ръба да погледне. А долу, където водата пропадаше и се разбиваше с трясък, бе грейнала чудна мъничка дъга.
-Седем цвята – преброи то – Ама, жълтото си е най-хубаво, защото си е мое! – замисли се... – И онзи глухчо и той е жълт целия. Ии-и-х, ако не беше такъв един странен и мълчалив, можеше да сме приятели дори... - натъжи се Облачко и се събуди.

Беше вече се съмнало и облачето тръгна нагоре по реката. Напълни си джобовете с вода и хукна към ливадите да роси по тревите. Скита се цял ден, както обикновено, а след него наставаше страшна врява. Другите, май, не му разбираха от шегите, затова на Облачко понякога му беше скучно и малко криво, че няма с кого да се смее и забавлява. Затова реши още днес да пробва пак с цветчето, пък току-виж проговорило.
Цветчето, обаче, си седеше точно както и предишния ден – навирило рошавата си главица, грациозно разперило листата си, с любопитно отворени очи, но все така мълчаливо.
-Ей, глухарче, искаш ли... защото сме жълти... така де, огледай се наоколо все зелено и кафяв ... да вземем да се съберем двамата... така де, да станем приятели? Аз съм много забавен и смешен и няма да ти е скучно с мен! – Облачко хвърли бърз поглед в очите на глухарчето, но то дори не трепваше.
-А мога и да те закрилям. Ще те пазя от обедното слънце или от поройния дъжд. Можем да бъдем страхотни приятели, а? Какво ще кажеш? Нали? Заради жълтото, а...? – но глухарчето мълчеше съвсем безучастно. Облачко сведе тъжно къдрокосата си глава и си отиде.

Цяла седмица малкото цвете не излизаше от мислите му. Всеки ден облачето минаваше над полянката край него. Хоризонтът плаваше в огнено, а жълтото цвете засияваше под залязващите слънчеви лъчи и после бавно прибираше листенцата в чашката си за през нощта. Учудено, облачето кротко го наблюдаваше. После сядаше до него на тревата и му разказваше белите и приключенията си от изминалия ден. Кого е срещнало и къде е летяло. Разказваше облачето и дори понякога му се струваше, че глухарчето кима разбиращо или се усмихва на шегите му. Мълчанието на цветчето вече въобще не притесняваше Облачко. Той толкова свикна с тихото присъствие на приятелчето си и така се привърза към късните следобеди и ранните вечери, прекарани с него, че без притеснение казваше на всички: „Това ще го разкажа на моето приятелче глухарчето!” или „ Моето глухарче много се смя на тази история.” Облачко си мислеше, че вече не е толкова сам и се радваше, че може да сподели всичко с цветчето. А то всеки ден си седеше там в тревите, блеснало гордо със своята жълта главица.

Така полека лятото пропиля дните си. Всичко в долината миришеше на есен и прегоряла трева. Храстите раздаваха семенцата си на вятъра, а той, улисан в работа, вълнуваше реката. Тя пък смени мързеливия си летен ритъм и се забърза към морето. Само Облачко си беше все така лятно безгрижен и не можеше да разбере каква е тая тревога и суетня.
Точно тогава се случи неочакваното. По залез, когато облачето хукна отново към своето приятелче, незнаеше, че го очаква голяма изненада. Неговото жълтичко глухарче беше съвсем избеляло – толкова бяло и крехко, че приличаше на кристалче:
-Ауу-у, какво е станало с теб? Къде ти е жълтия цвят? И каква е тая паяжина върху главата ти? – учуден не спираше да пита Облачко – Значи и ти като другите, а? Променяш се!?- сърдито продължаваше да мърмори облачето, а глухарчето само премигна с очи. После Облачко направи нещо, което никога не си прости след това:
- И махни тази бяла перука от себе си! Приличаш на мъгла! – извика ядосано то и дръпна с все сила една от звездичките в косата на глухарчето.... Всичко се разпиля. Вятърът духна семенцата на цветенцето, а те поеха към своето най-голямо пътешествие по света. Облачко седеше стъписан с малката звездичка в ръка и от изненада пребледня. Превърна се в прозрачно, бяло и много дъждовно облаче. После някаква остра болка и тъга го прониза дълбоко в облачните му мъгли и то политна високо в небето. За малко да попадне в нищото, което казват, обикаляло света. Не знам дали от студа горе или от този в сърцето му, цялата влага в него замръзна и се превърна в малки ледени кристалчета. Напомняха много на звездичките в косата на глухарчето. После изведнъж се пръснаха по цялото небе и полетяха към земята, танцувайки най-изящния и тих танц, който можеш да си представиш – танцът на снега.
От тогава винаги, когато дойде зимата и времето застудее, а от небето се сипят хиляди танцуващи снежинки, хората казват, че облачето сигурно пак тъгува за своето приятелче глухарчето.
А, ти какво? Да не плачеш? Бързо слагай шапката и ръкавиците! Ще си направим снежен човек!

Бел.Ред. Рисунките са на 16-годишния Боян Монтеро, който през ноември откри своята първа изложба в столичната галерия "Дебют". Повече за него и за неговата майка, преподавател по Българска литература за деца в Софийския Университет и НАТФИЗ - вижте в предаването на 3-ти декември от 10 сутринта по BTV!

ДЯДО КОЛЕДА ...

...красива зимна приказка или родителска лъжа?


Кога и дали да кажем на детето, че Дядо Коледа не съществува?
Този въпрос сигурно си задават милиони родители по света. Кога свършва детството с наивната вяра в чудесата и кога е време да си кажем истината за света право в очите? Няма точни отговори на тези въпроси, уви. Невероятната Туве Янсон в предговора към една от прекрасните си детски книжки беше написала, че на света има две категории хора – едните не вярват в чудесата и магиите, а другите приемат всеки красив миг от живота си за чудо. Хубаво би било да дадем на децата шанс да израснат с вяра в красивите и невероятни неща, но дали поддържайки коледната илюзия в тях, не изричаме една лъжа, която все някога ще бъде развенчана?

Задайте си въпроса - вие кога за първи път разбрахте, че Дядо Коледа не съществува?
Аз бях на 7. За първи път родителите ме включиха да участвам в коледното пазаруване и ми дадоха шанс сама да избера подарък на малкото си братче. После с мама старателно го опаковахме в красива коледна хартия и заедно надписахме картичката с пожелания за послушание, подписана от Дядо Коледа. Може би моите родители бяха решили, че след като вече съм „голямо момиче” и могат да ми се доверят за грижите за малкото ми братче, то е настъпил моментът да ми кажат истината за коледните чудеса. Не мога да ви опиша какъв шок предизвика това у мен. Винаги съм подозирала, че Дядо Коледа в детската градина всъщност много прилича на една от учителките на съседните групи. Този, които оставяше подаръци у дома под елахата пък, ми напомняше по нещо на моя любим вуйчо. Но някак, дори да подозирах, че става въпрос за театър, вътре в сърцето си вярвах, че истинският Дядо Коледа просто е много зает тази година и е минал само набързо да остави подаръците, които „маскираните” му помощници след това ще трябва да ми връчат тържествено с няколко топли думи и щипване по бузките. Коледните подаръци винаги поне от части изпълняваха моите желания, споделени шепнешком на ухото на мама или учителката в детската градина, които старателно ги записваха в дългия списък от детски желания до Дядо Коледа. С мама дори си имахме ритуал за изпращане на писмото до Северния полюс по пощата. А аз се стараех то да се отличава от всички останали, като изрисувах цели плик със снежинки и облепях пощенските марки със захарни кристали, за да придам по-приказно и зимно настроение на личната си пратка до белобрадия старец. После магията на всички тези специални мигове изведнъж изчезна и аз започнах да се питам къде са отивали моите писма. Защо мама ме е лъгала за това? Тя от кога знае, че няма Дядо Коледа? Кой тогава прави подаръците за всички деца по света? Живее е ли някой на Северния полюс и кой е съчинил историята със Снежанка, джуджетата и елените?

Родителите трудно биха могли да отговорят вярно на тези въпроси, без да разрушат детската вяра в чудеса.
Няма как да обясниш на едно дете, че Дядо Коледа е просто символ на човешката доброта и щедрост. Децата вярват в „истинските” неща и за тях чудесата, приказните герои и Дядо Коледа всъщност съществуват реално, в някоя далечна и красива страна. Цялата ценностна състема и начин на мислене на едно дете се крепи на вярата в добрите и красивите неща. Как да му кажем, че те са измислени, за да можем поне веднъж годишно да си подарим едни вълшебен миг? Може би, с израстването, детето само ще започне да открива и разбира, че чудесата и вълшебствата са само в приказките. Че това е един от най-прекрасните начини да възпитаме в себе си доброто и красивото. Но за това трябва време.

Оставете детето само да разкрие илюзията за коледните чудеса.
С възрастта, то дори ще се почувства гордо от себе си, че най-после е намерило правилните отговори; че е пораснало достатъчно, за да не криете истината от него. Но не изпреварвайте процеса, с идеята, че вече е достатъчно голямо, за да продължи наивно да вярва в съществуването на Дядо Коледа. По-добре е постепенно да започнете да го включвате в подготовката за празника и така стъпка по стъпка да му разкриете, че част от коледните изненади ги подготвяте вие с много старание и обич към близките си. Запазете част от ритуалите на празника – като например писането на писмо до Дядо Коледа с желанията за подаръци на всеки член от семейството, но вместо да запечатвате писмото в плик, го закачете на видно място у дома. Така ще покажете на детето, че и вие възрастните обичате да участвате в тази игра. Помолете го заедно да опаковате подаръците и внимателно ги подрете под елхата, за да подготвите заедно изненада за останалата част от семейството. В деня на самия празник, излезте на разходка и си направете всички заедно няколко весели и смешни снимки с Дядо Коледа, шейната и еленчетата. Така ще заместите чудната приказна история за съществуването на Дядо Коледа с нова, по-реална и щастлива приказка за семейния празник. Веднъж, разкрили истината пред детето обаче, не си позволявайте дори на шега, да казвате пред него, че в чудесата вярват само малките деца. Покажете му, че „чудесата” се „правят” от хората, когато се обичат, а коледните празници са прекрасен повод да бъдем добри и щедри един към друг.

Бременна на Коледа

Ако изглежате почти толкова дебела, колкото позакръгления Дядо Коледа, може би няма да очаквате Коледа и целия сезон, изпълнен с вълнуващи светли празници по същият начин, по който сте го очаквала предишните години. Не изпадайте в стрес и паника, подготвили сме ви няколко съвета как да приповдигнете настроението си по време на празненствата.

o Празненството в офиса с колегите

Ако все още работите, шансовете да бъдете поканена на малко празненство в офиса по Коледа не са малки. Такива празненства понякога протичат като тих и спокоен обяд с чаша червено вино на фона на спокойна класическа музика. Но в други случаи колегите ви могат да решат да си организират тотално разпускане с шумен купон, силна музика и много алкохол. Ако тази година коледно-новогодишното служебно празненство е от втория тип, може би и по-добре да го пропуснете. Ако сте в началния стадий на бременността и не всички ваши колеги знаят за това, може да се наложи да измислите някаква оправдателна причина, поради която ще извини отсъствието ви тържеството. На подобни големи сбирки обикновено хората се отпускат и говорят по-свободно със своите колеги. Ако не искате бременността ви да бъде тема на разговор, ще се наложи да се постараете колегите ви да осъзнаят това. Бременността е интересен и вълнуващ период от човешкия живот, а хората винаги искат да знаят повече за това. Не се притеснявайте обаче да браните личното си пространството и да прекъснете любопитството и хилядите въпроси, с които ще ви „нападнат” колегите. Най-вероятно, след като състоянието ви стане достояние на колегите и шефа ви, той ще ви попита дали смятате да се върнете на работа, след като изминат месеците на майчинство. Не се чувствайте длъжна да отговорите веднага. Помнете, че имате своите права – не е задължително да заявявате дали ще се върнете или не на работа, преди да изтече законовия срок за това.

o Подготовката за празника – готвене, чистене, пазаруване

По време на бременността вашето тяло работи усилено върху изграждането на организма на бебето, което се развива и расте във вас. Затова подготовката за коледните тържества може да ви дойде като свръхбагаж и прекалено натоварваща за състоянието ви. Затова напомняйте си от време на време, че Коледа има всяка година и винаги може да покажете какви невероятни идеи имате за коледните празници. Бременността обаче е важен и специален период за вас и вашето бебе, така че тя е вашият преоритет пред празниците по Коледа и Нова Година. Помислете си добре дали наистина искате и имате сили да организирате голямо семейно празненство. Ако отговорът е „ДА”, започнете с пазаруването и предварителната подготовка от рано и не се претоварвайте да носите пълните с подаръци и продукти пликове. Пазаруването по интеренет или по куриер от вкъщи може да бъде също толкова приятно. Освен това спокойно можете да изпратите съпруга си или друг член от вашето семейство да свърши тази работа. Мислете преди всичко за спокойствието и здравето си!

o Тържество преди празника
Ако сте в напреднал стадий на бременността около Коледа и има вероятност да родите по време на самия празник, това малко или много разваля семейното празненство. От друга страна обаче няма по-голям подарък за вас и вашите близки от красивото малко създание, което ще се появи на бял свят. Ето защо добра идея е да организирате малко събиране преди раждането и Коледа, за да имате възможност след това да се отдадете на нужната ви почивка и грижите за бебето. Не е желателно да пътувате около коледните празници, ако до раждането ви остават седмица-две.



o Коледната трапеза
Ако все още изпитвате сутрешно гадене, коледната вечеря може да не бъде много приятна за вас. Опитайте да хапвате по-малко и да излизате на чист въздух по-често, за да избегнете гаденето. Отбягвайте помещенията, в които се пуши, а ако сте пушач, наложете си да откажете или поне драстично да намалите цигарите. Може би ще се наложи да пропуснете и отпиването на глътка вино след празничните наздравици. Избягвайте също тежките храни като различните видове тежки сирена, червени меса и ядки.

o Подаръците
Опитайте се деликатно да намекнете на близките и приятелите си, че на подаръците за Коледа ще се зарадвате повече вие. Дрешки, играчки и принадлежности за бебето така или иначе ще побучите като дар, когато бебчето ви се роди. Бременността е период, в който можете да си позволите, без да ви тежи на съвестта, да си угаждате на прищевките и капризите. Затова пожелайте си подаръци, които да ще ви доставят радост, дори ако не бяхте бременна.

o Време за вас самата
Времето между Коледа и Нова Година може да използвате и за да направите още някои необходими покупки за бебето, а защо не и за вас самата. Отидете на фризьор, козметик и маникюр. Подарете си специален масаж за бременни жени в спа центъра. Посетете гинеколога си, за да се уверите, че всичко протича по план. Подредите дома си и се опитайте да отделите повече време за себе си. Почивайте си и се наслаждавайте на всеки празничен миг в очакване да се появи вашето дете.