МЪНИСТА, НАНИЗАНИ с ЛЮБОВ

Меги Петрова е на 34. Живее и отглежда малкото си съкровище Божидар в красивата морска столица Варна. Има юридическо образование, но така и не е практикувала, защото не е успяла да се впише в адвокатската колегия. Причината е обичайната за този бранш - липса на пари. При нея няма време и място за отчаяние и мрънкане обаче, защото Меги по природа е деен, активен, амбициозен и много емоционален човек. Ей така, почти на шега малко преди да забременее, открила своето ново хоби – да ниже бижута от мъниста. В началото на лятото ни подари изящен комплект в пепелно розово, за който ни завидяха турстките по къмпингите на половината южно Черноморие. Представяме ви я сега в Библиотеката на мама като пример за това как една модерна жена може да замени скуката и умората у дома, като съчетава грижите за бебето и семейството с любимото си занимание. Дали е възможно една обикновена българска майка да превърне хобито си в работещ и печеливш бизнес, които да й носи доходи и удовлетворение? Чуйте отговорите на Меги в това импровизирано он лайн интервю по скайпа, докато тя приспиваше следобедно малкия Божидар:



Librarian: Как ти хрумна да започнеш да правиш бижута сама?

Megi Petrova: Малко преди бременността. Започнах, ей така, да пробвам. Като идеята ми дойде от мънистените мартеници. После се поразтърсих в нета и попаднах в сайтовете на рускините. Те имат цели школи за това изкуство. И... реших да пробвам. После, като забременях и ме зашиха още в края на третия месец, трябваше само да лежа и да не ставам. Така започнах, освен да шия гоблени, за разнообразие да нижа мъниста.




Librarian: От руските сайтове ли почерпи идеи или сама започна да си съчиняваш модели?

Megi Petrova: Идеите идват от нещо, което видя. Но обикновено, като го почна се оказва, че в действителност този модел не стои добре или не са подбрани добре цветовете, така че все нещо променям и на мен да ми хареса. В начало ми беше доста трудно да нижа, защото само по снимки трудно става, без на живо някой да ти покаже.



Librarian: Хрумвало ли ти е, че можеш да превърнеш това занимание в бизнес идея и да продаваш свои бижута? Мислила ли си да откриеш свое ателие и да обучаваш други жени, приятелки, които също биха се забавлявали да си правят бижутата сами?



Megi Petrova: Да, хрумвало ми е, но най-голямата пречка са материалите. Защото, като не са качествени, колкото и добър да е моделът, не може да ти грабне погледа и някак простее. А когато пък материалите са качествени, са съответно в пъти по-скъпи и изделието става почти непродаваемо. Освен това низането иска време и спокойствие, защото се въртят и кръстосват конците - само нещо да се обърка и... опааа, започва се от начало. Хубаво е, че материали вече и по интернет може да си поръчаш. Аз за сега вземам от Варна, но централният склад е в Стара Загора, откъдето могат и директно да ми ги доставят. За съжаление в момента всички материали са китайски и качеството е супер ниско. Верно и цените са ниски, но това винаги е за сметка но качеството. Макар че си говорим за мъниста, не са камъни Сваровски все пак.

Librarian: Спирали ли са те в магазина или на улицата, за да ти направят комплимент и да те попитат от къде са ти накитите?




Megi Petrova: Да, правили са ми комплименти. Харесват ги мънистата, обаче като кажа, че аз си ги правя, някак хората не вярват и особено като кажа и цена. Не съм пробвала да кажа, че една приятелка ги прави и ги продава, а аз съм си купила :D. Мислила съм да оставя в някой магазин за подаръци и опаковки някои неща, но нямам позната и като отида да питам, така скептично ме поглеждат, че предпочитам сред приятелки да ги показвам и ако си харесат нещо, си поръчват или направо го вземат.

Librarian: Кога и как успяваш да намираш свободно време сега, за да правиш бижута, като се гледате двамата с малкия Божидар?

Megi Petrova: Сега с малкия, само докато спи и то вечер, защото през деня се готви и прибира, пере и други хиляди ежедневни домакински неща. Ако имам късмет, докато стоя на площадката пред блока, да извадя да нижа за някоя и друга минута...

Librarian: Ти като жена какви бижута би предпочела да носиш – скъпи, от благородни метали, скъпоценни и полускъпоценни камъни или такива, които са изработени с отношение и те грабват като съчетание на цветове или оригинална форма?





Megi Petrova: Аз обичам всякъв вид бужата, само че съм традиционалистка и все едно и също нося. Иначе сега редовно съм с нещо свое. Харесвам също много нетрадиционни неща - да грабват окото. Дори понякога Чавдо (съпругът ми) казва, че харесвам твърде кичозни неща. Аз естествено не съм съгласна с него, но от страни може по-добре да се вижда :-D

Librarian: Мислиш ли, че днес, благодарение на интерент, много жени като теб по-лесно биха могли да намерят реализация и успешно да превърнат хобито си в бизнес идея, която да им носи доходи и удовлетворение?

Megi Petrova: Да! Даже съм убедена в това! Интернет е огромно пространство за развитие. Не говорим за големи пари и печалби, а просто доход, който да дойде във време точно, когато имаш дупка за запълване. И още нещо - както с всяко друго и тук практиката учи. Като започнеш, постепенно се самоусъвършенстваш, стига желание да има.

Librarian: Ако можеш да се размечтаеш, как би си представила бижутата, които носят твоето име Megy’s jewels? Как си представяш твоето ателие, магазинче? За какви клиентки би работила – сватбени накити, брошки за бизнесдами или аксесоари за млади жени, които обичат нощния живот и клубовете?




Megi Petrova: Мислила съм много за булчински бижута. От мъниста стават много нежни. Но този тип бижута са подходящи и за много други различни поводи. Може би все пак е най-добре да се ориентират към младежката аудитория. Аз шия и чанти, колани, а мънистата могат да се вплетат като декорация към тях, на дънки, тениски, обувки и всякакви други аксесоари.

Librarian: Колко време би отнело според теб на една жена да се обучи и да превърне това от забавление в малък бизнес?

Megi Petrova: Не мога да определя конкретно колко време. Обучението не мисля, че е сложно - просто иска практика. Но за да се започне, задължитено трябва да има готови неща, които да се покажат нагледно. За това е нужно време - поне няколко месеца за самата изработка на моделите, за да може да се демонстрират и да се видят техниките на сплитане от хората, които искат да се научат.... Ох, Божидар се събуди, но съм още тук.

Librarian: Последен въпрос и ви оставям двамата! Мислиш ли, че по някакъв начин майчинството отваря повече сетивата на всяка жена към красивото?






Megi Petrova: Да! По време на бременността станах по-чувствителна и някак започваш нещата да ги усещаш интуитивно, вътрешно...Сега имам наум толкова много модели и искам, като седна да ги правя, да стават бързо, но времето все не достига...дори да си измия косата понякога :-D. Хайде ще ставам, че ще готвя нещо и после да мога да изведа малкия навън и да разходя кучето покрай него...

Librarian: Благодаря за разговора, отделеното време и мънистата! Хубав следобед и на двама ви!

Megi Petrova: :*
Megi Petrova: (hug)

Ако са ви харесали някои от бижутата на Меги, в София можете да ги намерите в галерия ВИВА АРТ на ул."Коста Лулчев" 10 (зад Плиска). Ако пък искате да се запознаете лично с Меги, можете да я намерите в скайпа с име m-aries или на телефон: 0897/487849.

ДОБРА НОВИНА!!!

Ето, че дългочакваната трудова борса за он лайн заетост на майките по време на бременността и в периода на отглеждане на децата у дома е вече факт! Жената, чиято идея ни вдъхнови, Александра Антонова, успя да намери сили да извърви целия път от гениалната хрумка до реализацията, въпреки, че експерти от разни институции, представители на бизнеса у нас и дори някои на пръв поглед модерни медии погледнаха доста скептично на проекта.

В крайна сметка екипът на списание "9 месеца" застана твърдо за това да се даде шанс на модерната жена да продължи активно да работи и да се развива дори в периода на бременност и майчинство, като работи от дома, ползвайки удобствата и възможностите, които предлага интернет.

Ако вие също сте в тази група и си търсите работа, допълнитено занимание или начин да поддържате професионалното си развитие на ниво, можете още в началото на септември да се регистрирате на сайта или да потърсите в обявите с оферти, оставени от работодателите.

Екипът, който ще администрира сайта би се радвал също да открие сред българските фирми и организации добри партньорства и приятелски взаимоотношения, за да може идеята бързо да добие популярност сред обществото и бизнеса, да бъде полезна и работеща за всички български жени.

Ако пък сте активни потребители на интернет и сте съмишленици на Александра Антонова, че он лайн заетостта е вариант за съвременната жена да поддържа буден духа и кариерата си, ако искате да стане част от екипа доброволци-модератори, свържете с Алекс или администратора на сайта на посочените мейли и телефони за контакти.

"Колкото повече, толкова повече!", както казва Пух Мечо.
Коментари за идеята и препоръки за сайта очакваме и тук в библиотеката на мама!

Ето и линка, на който от септември можете да направите регистрация, да потърсите работа или да пуснете обява:

http://www.onlinejobs-bg.com/

ТРОПИЦИТЕ НА БАЛКОНА

...или ако се влюбиш в орхидея?

Орхидеята не просто се появява в дома ти. Тя се случва в живота ти като непредвидима, необяснима и вдъхновяваща любов от пръв поглед. Моята снежнобяла красота се казва Радост (Phalaenopsis – лат.) и е само един от всичките 35 000 вида, които с необикновените си причудливи цветове ще накарат дори песимистичното магаре Йори да признае, че животът е дар, а светът – приказка, в която някак незабелязано непрекъснато се случват чудеса

Преди 120 милиона години...

Тогава динозаврите владеели Земята, някъде там, в праисторическата зелена джунгла се появили и красивите орхидеи като едни от първите цъфтящи растения. Но светът се променял и много от животинските и растителни видове изчезнали завинаги, други е трябвало да се адаптират или да се преселят в нови територии. Любопитно е да отбележим, че семейството на орхидеите е запазило популациите си във всички кътчета на планетата, с изключение на Антарктида. И днес те виреят по дърветата, скалите, в земята или под земята, в тропическите джунгли, планините и полета – сякаш нищо не може да спре тяхната еволюция. Дългата им семейна праистория ги прави едно от най-успешно адаптиралите се растения.

Като истинска дама...

ще се отнесе към вас всяка орхидея, ако сте от опрашващия вид насекоми и сте решили да я посетите през сезона на цъфтежа й. Цветчето ще се опита да ви омае с упойващия си аромат или да ви излъже с маскарадния си костюм, като ви се представи за липсващата ви половинка от собствения ви вид. Такъв театър разиграва Ophrys insectifera, известна още като "орхидеята пчела" заради лъжливата си мимикрична външност. Други красавици от семейство Орхидееви пък предлагат на летящите насекоми удобни платформи за кацане, разбира се обилно намазани с "лепило", което да осигури 100% разпространението на цветния прашец.
Чарлз Дарвин споделя в своите бележки за растителните видове, че някои орхидеи като Sesquipidale, си избират само определен вид опрашващи ги гадинки. Тази орхидея цъфти с бели звездовидни цветове, които през нощта излъчват тежък като вечерен парфюм аромат. Нектарът на цветето е скрит на дъното на дълга тръбичка на гърба на чашката. За да стигне до нея, насекомото трябва да извърви дългия път с посипващ се по него прашец.
Вятърът също е търсен партньор през размножителния период за орхидеята. Неговата роля е изключително важна, тъй като именно той трябва да разнесе 4-те милиона малки семенца на орхидеята до някое друго растение, с което зародиша да влезе в симбиоза. Така се изхранва бебето-орхидея, тъй като хранителните вещества в зрънцето са крайно недостатъчни, за да отгледат едно бебе орхидея.

Първите писмени доказателства...

за съществуването на орхидеите са от японски и китайски рисунки в литературни образци от 700 г. пр. Хр. Днес по света цъфтят 33 000 вида орхидеи и още около 200 000 регистрирани техни хибрида.




Доста от хибридите можете да видите на този адрес:
http://digilander.libero.it/uparis/orchidee_ibridi.htm

В Англия култивирането на орхидеите започва преди повече от 250–300 години, когато християнските мисионери, учените-изследователи и някои мореплаватели са изпращали орхидеи като подарък на свои приятели, съпруги и любовници на острова. Така за няколко века Северна Англия се превърнала в европейската столица на орхидеите, а някои от известните колекционери дори са записали имената си в историята на това цвете – ливърпулският банкер Томас Мос и неговата орхидея Cattleya Mossiae
; собственикът на химическият завод в същия град Холбрук Гаскел и Cattleya Gaskelliana,
както и Джон Клоус от Манчестър с Anguloa Clowesi. На фармацевта на английската кралица Елизабет І пък дължим откритието, че можем да използваме орхидеите и в... кулинарията.


Една от най-популярните подправки...

в света днес – ВАНИЛИЯТА се добива от шушулката, която обвива семенцата на нейната орхидея. Растението вирее под формата на лиана, която обвива клоните на дърветата в Мексико, Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Таити. Нежните й бели цветове се разтварят само веднъж годишно и може би ще се разочаровате, но не ухаят така сладко и омайващо като прахчето, с което си поръсвате бисквитите и кейка. Зелените ванилови шушулки преминават през специална обработка и сушене, за да придобият специфичния си аромат. Майсторите кулинари казват, че ако съхраняваш правилно подправката, тя запазва свойствата си в продължение на 30 години.

В цветарския магазин зад ъгъла...

можете да намерите някои от най-популярните видове орхидеи. Внимавайте с избора, защото съвършенството си има своята цена!

Cattleya е в цели 48 разновидности и още толкова хибриди. Макар че носи името на англичанина William Cattleya, нейната родина е тропическата зона на Америка, Западна Индия и Мексико. Трябва да й осигурите много влага и слънце, ако искате да я приютите в дома си.

Cymbidium си има 44 посестрими от своя род. Цъфти с огромни красиви цветове, които иначе могат да се видят по високите части на Хималаите, както и в по-хладните области на Ориента.

Miltonia е аристократката в семейството не само защото носи името на виконт Earl Fitzwilliam Milton, но и защото разновидностите й са "лимитирана серия" – само десет. Ако искате да видите тази изключително колоритна дама, ще трябва да прескочите до Бразилия.

Odontoglossum е една от най-високо растящите в света орхидеи. Нейните 175 варианта можете да зърнете на 3500 м височина по хълмовете на планините в Южна Америка.
Същото важи и за другата "американка" в семейството на орхидеите – Oncidium.


Paphiopedilum носи името на гръцката богиня Paphinia, която римляните наричали Венера. Това богоравно по красота цвете цъфти в Индия и Нова Гвинея. В зависимост от условията в домашна обстановка, то ще разтвори само едно или много цветчета.


Phalaenopsis – Бялата радост е дошла в моята стая чак от южните морета, Филипините, Ява или Куинсланд (Австралия). Топлолюбиво създание, което обича влагата, но не и пряката слънчева светлина. Оросявайте я редовно през лятото и застелете пространството около нея със зелен мъх, който да задържа влагата. Същият ефект имат и глинените гранули в долния край на саксията. Щом разцъфне, тичайте за течна тор в градинските центрове и разсадниците. Казах ви, че не е лесно с орхидеите.

Phragmipedium – орхидея в слънчеви цветове, с които боливийките, мексиканките и бразилките красят косите си. Расте високо в планините – на около 2000 м височина.

Vanda е ориенталското цвете, което се е преселило и под яркото слънце на Австралия. Ако си харесате някое от 50-те различни лица на нежната Vanda, оставете я да расте в плетена кошничка до някой от най-светлите прозорци в дома си.



Орхидеите са се появили на Земята много преди човека и въпреки упоритите ни опити да изсечем горите, да отровим въздуха и да разрушим екологичното равновесие на нашата синя планета, може би ще продължат да разцъфват с красотата си много след като ние изчезнем. Затова нека просто да притихнем възхитено пред застиналите в елегантни пози цветове и да послушаме как светът се променя с всяка отлетяла минута под щедрите лъчи на слънцето.


Публикувано в сп. УСУРИ, автор И.Димова

Тук можете да видите като първи урок кои са основните грижи за орхидеята у дома,ако сте начинаещ

http://www.youtube.com/watch?v=YNtNFxBqfkw

http://www.youtube.com/watch?v=-XHiFBN2qoY&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=rwHeUOmjvvQ&feature=channel

ЗА положителния ефект от ориенталските танци!

Рецептата за женската красота и привлекателност, в комплект с добро самочувствие, е намерена преди много векове,
казва Евелина Папазова, хореограф и преподавател по ориенталски танци.



"В Ориенталския танц няма определени изисквания за възраст или естетика. Всяка жена може да се потопи в магията му и да усети неговите положителни ефекти, независимо от възраст и физическо телосложение.



Този танц хармонизира тялото и душaта. Спомага да преоткрием нaшaта женственост чрез хармоничните и плавни движения. В същото време ни дава повече физическа и емоционална увереност в собствената ни личност и възможности, тъй като танцувайки, успяваме да опознаем тялото си по-добре.





Ориенталският танц придава грация, красота и пластичност.
Cпомага за гъвкавостта на ставите и премахва натрупания стрес. Стимулира добрата функция на вътрешните органи, нормализира менструалния цикъл и подобрява кръвообращението.
В днешно време все повече жени се приближaват и интересуват от това изкуство. Елементи от арабския танц се използват все по-често и в други танцувални направления.

Много специалисти твърдят, че този танц много скоро ще покори целия свят!
Ориенталският танц няма за цел да съблазни никой друг освен този, който го практикува!!!

Естествено не всяка жена, която се приближава към чара на Ориенталския танц, трябва задължително да стане професионална танцьорка; както и не само професионалните танцьорки могат да си позволят да изпълняват този танц в пълна свобода!"




Еви, както я наричат всички, беше пропътувала разстоянието от Болоня до София, за да посвети в магията на танца присъстващите в залата. Екзотичните ритми, звъна на шала при всяко нейно движение, грациозността, която излъчва тази невероятно красива жена, ти дава усещането, че си попаднал в приказките на Шехерезада.
Завладян от музиката и феерията на танца, изгубен в огледалните образи на Евелина, отнасяш някак неусетно частица от нейната виталност, изящност и стремеж към съвършенство.

Еви е родена в Асеновград. Сега завладява сърцата на италианците с непокорния си български дух, неподправената си емоционалност и изгарящата любов към танца и красотата във всичките й форми. Прегърна ме топло при първата ни среща, а аз я помолих да ми разкаже повече за себе си, за танците от изтока и за удоволствието, което изпитваш, когато видиш, че си подарил радост на хората край себе си. Тя се усмихна и ме попита с колко време разполагам. И защото само в приказките ти подаряват 1001 нощи, за да разбереш какво неповторимо нещо е чудото да живееш, се опитах да усетя, изживея и запиша в бележника всичко, което ми се случи в присъствието на Евелина през тези два незабравими дни в София.

“Танцувам ориенталски танци вече десет години. През 1996-та в Италия съвсем случайно присъствах на един спектакъл и се запалих – нещо като любов от пръв поглед се получи. Сега, толкова години по-късно, вече преподавам, но продължавам да се уча, за да постигна онова съвършенство, в което се влюбих. Преподавам предимно египетски стил на арабския танц. В България започнах да се занимавам с това пак случайно. Вече две години се срещам с учениците си тук.”

“Танцът идва от емоцията, която долавям в музиката. Звукът на тарамбуката например, предизвиква в мен движение на таза; цигулката ме настройва за меки движения на ръцете. Всичко това трябва да разчувства сърцето ти, докато танцуваш, за да предадеш радостта и удоволствието на публиката. Вибрациите, с които те зарежда танцът, променят собствената ти енергия и излъчване. Той ти нашепва за радостта от живота, за щастието, че си жена, способна да дарява красота.”
“На първия урок по танци е важно да научиш правилната стойка. Тежестта се измества и се изолират отделните части на тялото (рамо, гръден кош, корем, бедра). Най-трудно за изпълнение е да движиш само една част. Но преди да започнеш да танцуваш, трябва да овладееш добре техниката на всяко движение до съвършенство, да бъде чисто, фино или дори само загатнато. Опитвам се да преподавам на учениците си не само техниката на движенията, но и енергията, която носи този танц.”

“Грацията е хармония, постигнато равновесие във всичко. И докато техниката се учи, грациозността я носиш в себе си по рождение или не. Вибрацията на танца е като електростимулатор за тялото. Напоследък при мен идват да се учат не само млади хора, които искат да получат удоволствие, но и по-възрастни, които имат нужда от раздвижване. В Италия често докторите препоръчват заниманията с ориенталски танци на бременните жени или на хора с проблеми в гръбначния стълб. Движенията хармонизират целия организъм и здравословното ти състояние.”

“Танцът е щастие за мен, защото мога да се занимавам с нещо, което обичам, и мога да живея спокойно от това в една чужда страна. Преднамереното отношение на западния свят към хората от Източна Европа ме амбицира да се докажа като личност. Заминах за Италия с едно чувство на подтиснатост, но постепенно с усилията, които влагам в работата си, заслужих респекта и вярата на хората в мен. Старая се винаги да съм обградена с личности, от които мога да се уча непрекъснато и да се зареждам положително. Разбрах, че за хората на изкуството няма граници. Има един невероятен спектакъл, в който участвах – танци и музика на Средиземноморието – "АЛКАЗАР" (Замъкът). В него можеш да видиш как в симбиоза съжителстват много култури – арабска, испанска, сицилианска. От друга страна, важно е всеки да държи на корените и традициите си.”



“Люлката на този танц, както и на арабската музика и култура, е Египет. В арабския свят няма школи по ориенталски танци, защото всички в семейството танцуват. Това се предава от майка на дъщеря, от леля на племенници и т. н. RAQS SHARQI означава буквално "Танц от Изтока" или “Ориенталски танц”. Предполага се, че произлиза от времето на Месопотамия. Първата писмена информация е от XVIII век. Тогава имало две категории египетски танцьорки: AWALIM (от "alima" – мъдра, обучена) са професионалистки, които владеят до съвършенство не само техниката на танца, но и типичното арабско пеене MAWAL. Умеят да рецитират и свирят на различни инструменти и заемат високопоставено място в общeството. Те танцуват само в харема пред женска публика или специални гости.




Винаги са със закрити лица и никога не излизат вън от харема. GAWAZEE (циганско племе) са танцьорките, които пътуват с керваните. Мъжете са свирили, а жените са танцували на улицата или пред кафенетата, чиито cъдържатели често са ги наемали да забавляват клиентелата им. Тези танцьори са често описвани в разказите на западните пътешественици по онова време. Танцьорките gawazee са се обличали изключително колоритно – с шалвари, туника, шал, привързан на таза и много бижута. Освен това са гледали на кафе и са се занимавали с ясновидство.”

“Ориенталските танци са разделени в три основни стила. SHA'ABI е селски, популярен и обикновен танц. Весел и комуникативен, той се танцува под съпровод на пискливи инструменти, като мизмар и рабаб. Негова разновидност е танцът SAIDI, произлизащ от горната част на Египет.

Мъжкият вариант на SAIDI е наричeн TAHTIB и се танцува с дълги бастуни от бамбук. Той наподобява движенията в бойното изкуство.



BALADI е градски стил, възникнал най-късно. Той също е с фолклорна основа, но е по-интимен. Заражда се в началото на XX век с урбанизацията и английското влияние в Египет. Mузиката е по-тъжна и лирична. Този стил е повлиян от блусът и джазът в Америка. В него има и много западни инструменти. Затова не се чуди, като чуеш саксофон, кларинет, тромба или акордеон за съпровод на baladi танц. За разлика от западната музика, в сърцето на арабската стои ритъмът, а покрай него се изгражда мелодията. Baladi костюмът се състои от дълга туника с цепки до коленете, шал на таза и кърпа на главата."

“Това, което най-вече танцувам и предпочитам аз – SHARQI, е класически танц, повлиян от Османската империя. Това е най-изтънчената танцова форма, присъща на кралският двор. Движенията са плавни и изискват повече пространство. Pъцете са грациозни и елегантни. Този рафиниран, изразителен и чувствен танц e еволюцията на гореописаните стилове.”

Важен творчески елемент в ориенталският танц e импровизацията . Тялото трябва да говори с всяка извивка и загатнато движение. Трябва да знаеш как да предадеш всяка своя емоция, докато танцуваш. Ако само демонстрираш умения и класа, няма да оставиш публиката доволна. А за мен най-голямата награда е да видя, че съм успяла да променя израза в очите на хората.”

Загърната в шала си с цвят на тюркоаз, Еви ми помаха усмихната от таксито на сбогуване, а аз случайно погледнах отражението си в прозореца и видях, че в очите ми блести зрънце от нейната радост и магия. С нетърпение очаквам да се видим отново през юли и август, когато Евелина Папазова ще разкрие още много тайни на ориенталските танци за учениците си в София.

За повече информация за семинарите вижте тук http://www.evelinapapazova.com
Попитайте за всичко, което ви интересува Евелина Папазова на e-mail: info@evelinapapazova.com или по телефона: 0876 199 444

Публикувано в сп. УСУРИ, автор И.Димова

Басейнът – сърцето на дома

Басейните, които архитектите и дизайнерите проектират за частните домове, хотелите и спа центровете днес, са замислени като много важна част от жилищното пространство. Разполагат се на място, колкото за 2 киносалона или отразяват цветовете в градината, около плъзгащи се стъклени стени, каскади и светлинни инсталации.
„Хората вече не искат басейните в къщите им да изглеждат като...хмм, басейни. Идеята със синьото петно в средата на градината вече не е интересна на никого.” – споделя впечатленията си от вкуса и изскванията на придирчивите си клиенти Тони Уайт – един от водещите съвременни дизайнери на басейни.
Благодарение на новите технологии и материали в архитектурата и дизайна, днес басейните – вътрешни или външни се превръщат в специално и мултифункционално помещение на дома: басейн-киносалон, басейн-зала за танци, басейн-галерия, басейн-салон за релаксация, басейн-градина или просто басейн като част от интериора на вашата всекидневна. Водата, разбира се, все още е основният елемент, но по желание можеш да обзаведеш басейна си с водопади и каскади или плазмени екрани, stereo surround система, специално клубно осветление, стъклена мозайка вместо под или каменни стълби със зелен мъх, вместо добре познатата сребриста стълбичка, слизаща няколко стъпки под водата.
Алфред Манкънбек е архитект, който обича да експериментира с пространствените си решения в проектите за дизайн на басейни. В собствения си дом той конструира двоен – външен и вътрешен басейн, които свързва с начупена стъклена стена. Така пътят към дома или навън към градината се превръща в своеобразна водна разходка.
Ричърд Пакстън е друг нашумял британски архитект, който казва за себе си, че не е запален много по плуването, но обича да релаксира във водата, слушайки музика. Според него съвсем логично е басейнът да бъде в сърцето на дома, отделен само със стъклена стена от всекидневната. Той обгражда стените на водната площ с огледални повърхности, които привечер отразяват светлината от стаите и създават впечатлението за обагрени в пламъци води. Пакстън използва нова технология, с която трансформира стените на басейна във високоговорители (чрез специални акрилни панели), така че пространството около водата е изпълнени винаги с приятен звук. Освен това басейнът, разположен в центъра на дома, може да играе ролята на естествен „климатик”, охлаждащ въздуха през горещите летни дни и отоплящ дома в студените зимни вечери, чрез геотермалните колони на дъното, от които водата извира на повърхността. Изобщо Пакстън обича да се заиграва с всяка добра хрумнала му идея за нетрадиционния и модернистичен вид на басейна. Последният проект, върху който работи, е една вила, проектирана в римски стил. Басейнът в нея също заема централно място и е разположен около плъзгаща се стена, по която водата слиза на каскади към водното си легло. Атмосферата на това място е подходяща, подобно на старите римски бани, за приятни разговори, приятелски партита в тесен кръг или тихи интелектуални занимания.
Ако, въпреки всичките си опити да организирате пространството в дома си, все не ви достига онова притихнало специално място, лишено от стрелките на времето и излишната суета на ежедневието, значи ви липсва сърцето на дома – басейнът – убеждават ни съвременните архитекти, преобразявайки синята правоъгълна водна площ в екзотично арт пространство за релаксация и забавление у дома.

Публикувано в сп."АЗ", автор И.Димова

Как да усилиш обаянието си?

Според психолозите 3 групи качества „отговарят” за силното присъствие и добрите впечатления, които човек оставя при общуването си с другите. Как да усилим магията на своето „АЗ” в отношението си с партньорите, приятелите и събеседниците си? Лесно е – трябва само да се самонаблюдаваме и да поработим малко над себе си. Ето няколко рецепти, които ни препоръчват психолозите, за да овладеем до съвършенство умението да общуваме и въздействаме на околните.

Необходимите качества за добрата комуникация:

В първата група влизат качества като: комуникативност, емпатия (способността да съпреживяваме), рефлексия (способността да разбираме другия), красноречието(способността да въздействаме с думите си). Тези качества са в основата на природната надареност, която ние често наричаме „умението да се харесаш на другите”.

Във втората група влизат качествата на личността, придобити в следствие на образованието и възпитанието. Към тях се отнасят нравствените ценности, психическото здраве, владеене на техникrтe на общуване (междуличностно общуване, делова реч, преодоляване на конфликтни ситуации).

Към третата група качества можем да впишем всичко, което е свързано с жизнения и професионалния опит на човека. Особено ценен е опитът, който изостря и усъвършенства интуицията. Самоувереността и стандартното поведение, обаче, се отразяват отрицателно при възприемането на личността, която малко или много е заинтересувана от доброжелателното отношение и признанието на другите.

Как да усилиш личното си обаяние? Какво е нужно да промениш в себе си и поведението си?

Ето няколко полезни съвета:

Дръжте се естествено!
Стремейки се да направи възможно най-бързо добро впечатление, човек може и да позабрави за „първия закон” на общуването – Да бъдеш винаги себе си! Обикновено най-доброто впечатление създаваме, когато се държим естествено.

Бъдете добър слушател!
Не забравяйте, че хората обикновено се интересуват повече от собствените си идеи и опит, отколкото от живота на другите. Да бъдеш добър събеседник - означава преди всичко да умееш да слушаш, да усвояваш мислите и реакциите на партньора. Ако в хода на разговора много ви се иска да прекъснете събеседника си, вземете си дълбоко дъх и бавно издишайте. Ако се налага повторете процедурата няколко пъти. Важното е да се научите да бъдете търпеливи и толерантни към другите.

Покажете своето най-добро АЗ!
В съзнанието си човек често приютява няколко варианта на „АЗ”, които понякога съжителстват в мир и хармония, друг път се конфронтират помежду си. Постарайте се да демонстрирате пред другите качествата, присъщи на най-доброто ви АЗ. Това ще помогне не само на имиджа ви, но и на личната ви война със собствените ви недостатъци.

Демонстрирайте винаги интереса си към другите!
Това е един от най-лесните и работещи начини да направиш добро впечатление. Бъдете внимателни със събеседника си. Заемете положение лице срещу лице при разговор и гледайте прямо и искрено другия в очите.

Отнасяйте се с разбиране и оказвайте подкрепа на другите!
Нека приятелите и събеседниците ви намират във вас всичко, от което имат нужда: съчувствие, разбиране, подкрепа, доверие. По-често се поставяйте на мястото на другия и се постарайте да разберете как се чувства той в дадена ситуация. За това много би ви помогнало упражнението „Имитация на позите”. Незабелязано от околните всеки ден правете тази малка тренировка: заемете позата на другия човек, имитирайте мимиките му – представете си как се чувства той в тази поза, с това изражение на лицето. След няколко подобни упражнения ще можете по-лесно да разбирате другите. А научите ли се да разбирате другите, те ще ви приемат просто като неотразимо обаятелна личност.

Подкрепяйте другите в техните най-добри начинания!
Никога не убивайте инициативата и стремежа на някой да направи нещо полезно. Не казвайте: ”Грешиш!”, „Не си прав!”, „Твоята идея е безперспективна!” Ако идеята наистина ви се струва абсурдна, по-добре кажете: „Много интересна идея имаш!” А после в хода на дискусията върху съответното предложение можете да изложите своето мнение, дори то да е напълно противоположно. Не бива, обаче, да отхвърляте веднага чуждото мнение.

Подчертавайте общите черти и интереси!
Известно е на всички, че обикновено в другия ни привлича единството във възгледите, интересите и сходните съдби.

Не се дръжте злобно и цинично дори към противниците си!

Изразявайте искрено одобрението си!
С редки изключения, хората обикновено очакват и се радват на одобрението на своите идеи и постъпки, така че искрената ви похвала винаги ще направи добро впечатление. Одобрението или комплиментите естествено произтичат от стремежа ни да намерим приобщаваща пътека към другия. Не пропускайте възможност да кажете нещо приятно на събеседника си – положителните емоции не са толкова много в живота ни. Но помнете, че похвалата задължително трябва да е искрена, в противен случай тя се превръща в ласкателство, което предизвиква отрицателно отношение. Освен това не е задължително комплиментът да преследва някаква конкретна цел. Всъщност, ако целта е очевидна, най-вероятно похвалата ви да бъде приета като фалшива и реакцията съответно също ще бъде такава.

Не се оплаквайте и не хленчете непрекъснато, ако не искате да ви приемат за пълен неудачник!
Научете се да се шегувате с проблемите си. Но не демонстрирайте и прекалено успехите си! Една будистка мъдрост казва по този повод: „Победата е причина за завистта, затова победителят е винаги нещастен.”

Не се съгласявайте с чуждата самокритичност!
Ако някой ви каже, че се чувства глупаво, не се съгласявайте: „Ами, прав си, ти така постъпваш винаги.” По-добре му кажете: „В тази ситуация е много трудно да реагираш по друг начин. Направил си всичко възможно.”

Не игнорирайте разногласията и разминаванията помежду ви!
Не си давайте вид, че нищо не се е случило. По-добре е да се постараете да разберете причината за конфликта, да разговаряте за това и да я отстраните. Много е важно да си изградите стратегия на възможните компромиси.

Научете се да признавате грешките си!
Не се страхувайте, че ще загубите уважението на околните. Напротив – не са много хората, които са способни на такова признание. Това е най-верният път да спечелите доверието на другите.

Бъдете добри и вежливи с онези, които заемат по-скромно положение в обществото!
По-разумно е да се отнасяте доброжелателно към спътниците в градския транспорт, подчинените ви в офиса, продавачите в магазина, портиерите и чистачките. Дори да сте недоволни от тях, не е нужно да си разваляте настроението с конфликтни ситуации, ако можете просто да ги избегнете с усмивка.

Говорете винаги в първо лице!
Така въздействието на вашите думи върху околните е по-ефективно. Особено подходящи са АЗ-изказванията, когато искате да изразите своята отрицателна емоционална оценка за нечие поведение. Така става ясно, че вие не сте категорични и крайни в твърденията си, което от друга страна позволява на „грешника” да запази самочувствието си и да се опита отново да спечели вашето одобрение и уважение – все пак прекаленият светец и Богу не е драг, нали?

Никога не забравяйте усмивката си вкъщи! Тя е вашата най-блестяща аура и е отличителен знак за всяка обаятелна личност.

Публикувано в сп."МОДА", автор: И.Димова