ЗА положителния ефект от ориенталските танци!

Рецептата за женската красота и привлекателност, в комплект с добро самочувствие, е намерена преди много векове,
казва Евелина Папазова, хореограф и преподавател по ориенталски танци.



"В Ориенталския танц няма определени изисквания за възраст или естетика. Всяка жена може да се потопи в магията му и да усети неговите положителни ефекти, независимо от възраст и физическо телосложение.



Този танц хармонизира тялото и душaта. Спомага да преоткрием нaшaта женственост чрез хармоничните и плавни движения. В същото време ни дава повече физическа и емоционална увереност в собствената ни личност и възможности, тъй като танцувайки, успяваме да опознаем тялото си по-добре.





Ориенталският танц придава грация, красота и пластичност.
Cпомага за гъвкавостта на ставите и премахва натрупания стрес. Стимулира добрата функция на вътрешните органи, нормализира менструалния цикъл и подобрява кръвообращението.
В днешно време все повече жени се приближaват и интересуват от това изкуство. Елементи от арабския танц се използват все по-често и в други танцувални направления.

Много специалисти твърдят, че този танц много скоро ще покори целия свят!
Ориенталският танц няма за цел да съблазни никой друг освен този, който го практикува!!!

Естествено не всяка жена, която се приближава към чара на Ориенталския танц, трябва задължително да стане професионална танцьорка; както и не само професионалните танцьорки могат да си позволят да изпълняват този танц в пълна свобода!"




Еви, както я наричат всички, беше пропътувала разстоянието от Болоня до София, за да посвети в магията на танца присъстващите в залата. Екзотичните ритми, звъна на шала при всяко нейно движение, грациозността, която излъчва тази невероятно красива жена, ти дава усещането, че си попаднал в приказките на Шехерезада.
Завладян от музиката и феерията на танца, изгубен в огледалните образи на Евелина, отнасяш някак неусетно частица от нейната виталност, изящност и стремеж към съвършенство.

Еви е родена в Асеновград. Сега завладява сърцата на италианците с непокорния си български дух, неподправената си емоционалност и изгарящата любов към танца и красотата във всичките й форми. Прегърна ме топло при първата ни среща, а аз я помолих да ми разкаже повече за себе си, за танците от изтока и за удоволствието, което изпитваш, когато видиш, че си подарил радост на хората край себе си. Тя се усмихна и ме попита с колко време разполагам. И защото само в приказките ти подаряват 1001 нощи, за да разбереш какво неповторимо нещо е чудото да живееш, се опитах да усетя, изживея и запиша в бележника всичко, което ми се случи в присъствието на Евелина през тези два незабравими дни в София.

“Танцувам ориенталски танци вече десет години. През 1996-та в Италия съвсем случайно присъствах на един спектакъл и се запалих – нещо като любов от пръв поглед се получи. Сега, толкова години по-късно, вече преподавам, но продължавам да се уча, за да постигна онова съвършенство, в което се влюбих. Преподавам предимно египетски стил на арабския танц. В България започнах да се занимавам с това пак случайно. Вече две години се срещам с учениците си тук.”

“Танцът идва от емоцията, която долавям в музиката. Звукът на тарамбуката например, предизвиква в мен движение на таза; цигулката ме настройва за меки движения на ръцете. Всичко това трябва да разчувства сърцето ти, докато танцуваш, за да предадеш радостта и удоволствието на публиката. Вибрациите, с които те зарежда танцът, променят собствената ти енергия и излъчване. Той ти нашепва за радостта от живота, за щастието, че си жена, способна да дарява красота.”
“На първия урок по танци е важно да научиш правилната стойка. Тежестта се измества и се изолират отделните части на тялото (рамо, гръден кош, корем, бедра). Най-трудно за изпълнение е да движиш само една част. Но преди да започнеш да танцуваш, трябва да овладееш добре техниката на всяко движение до съвършенство, да бъде чисто, фино или дори само загатнато. Опитвам се да преподавам на учениците си не само техниката на движенията, но и енергията, която носи този танц.”

“Грацията е хармония, постигнато равновесие във всичко. И докато техниката се учи, грациозността я носиш в себе си по рождение или не. Вибрацията на танца е като електростимулатор за тялото. Напоследък при мен идват да се учат не само млади хора, които искат да получат удоволствие, но и по-възрастни, които имат нужда от раздвижване. В Италия често докторите препоръчват заниманията с ориенталски танци на бременните жени или на хора с проблеми в гръбначния стълб. Движенията хармонизират целия организъм и здравословното ти състояние.”

“Танцът е щастие за мен, защото мога да се занимавам с нещо, което обичам, и мога да живея спокойно от това в една чужда страна. Преднамереното отношение на западния свят към хората от Източна Европа ме амбицира да се докажа като личност. Заминах за Италия с едно чувство на подтиснатост, но постепенно с усилията, които влагам в работата си, заслужих респекта и вярата на хората в мен. Старая се винаги да съм обградена с личности, от които мога да се уча непрекъснато и да се зареждам положително. Разбрах, че за хората на изкуството няма граници. Има един невероятен спектакъл, в който участвах – танци и музика на Средиземноморието – "АЛКАЗАР" (Замъкът). В него можеш да видиш как в симбиоза съжителстват много култури – арабска, испанска, сицилианска. От друга страна, важно е всеки да държи на корените и традициите си.”



“Люлката на този танц, както и на арабската музика и култура, е Египет. В арабския свят няма школи по ориенталски танци, защото всички в семейството танцуват. Това се предава от майка на дъщеря, от леля на племенници и т. н. RAQS SHARQI означава буквално "Танц от Изтока" или “Ориенталски танц”. Предполага се, че произлиза от времето на Месопотамия. Първата писмена информация е от XVIII век. Тогава имало две категории египетски танцьорки: AWALIM (от "alima" – мъдра, обучена) са професионалистки, които владеят до съвършенство не само техниката на танца, но и типичното арабско пеене MAWAL. Умеят да рецитират и свирят на различни инструменти и заемат високопоставено място в общeството. Те танцуват само в харема пред женска публика или специални гости.




Винаги са със закрити лица и никога не излизат вън от харема. GAWAZEE (циганско племе) са танцьорките, които пътуват с керваните. Мъжете са свирили, а жените са танцували на улицата или пред кафенетата, чиито cъдържатели често са ги наемали да забавляват клиентелата им. Тези танцьори са често описвани в разказите на западните пътешественици по онова време. Танцьорките gawazee са се обличали изключително колоритно – с шалвари, туника, шал, привързан на таза и много бижута. Освен това са гледали на кафе и са се занимавали с ясновидство.”

“Ориенталските танци са разделени в три основни стила. SHA'ABI е селски, популярен и обикновен танц. Весел и комуникативен, той се танцува под съпровод на пискливи инструменти, като мизмар и рабаб. Негова разновидност е танцът SAIDI, произлизащ от горната част на Египет.

Мъжкият вариант на SAIDI е наричeн TAHTIB и се танцува с дълги бастуни от бамбук. Той наподобява движенията в бойното изкуство.



BALADI е градски стил, възникнал най-късно. Той също е с фолклорна основа, но е по-интимен. Заражда се в началото на XX век с урбанизацията и английското влияние в Египет. Mузиката е по-тъжна и лирична. Този стил е повлиян от блусът и джазът в Америка. В него има и много западни инструменти. Затова не се чуди, като чуеш саксофон, кларинет, тромба или акордеон за съпровод на baladi танц. За разлика от западната музика, в сърцето на арабската стои ритъмът, а покрай него се изгражда мелодията. Baladi костюмът се състои от дълга туника с цепки до коленете, шал на таза и кърпа на главата."

“Това, което най-вече танцувам и предпочитам аз – SHARQI, е класически танц, повлиян от Османската империя. Това е най-изтънчената танцова форма, присъща на кралският двор. Движенията са плавни и изискват повече пространство. Pъцете са грациозни и елегантни. Този рафиниран, изразителен и чувствен танц e еволюцията на гореописаните стилове.”

Важен творчески елемент в ориенталският танц e импровизацията . Тялото трябва да говори с всяка извивка и загатнато движение. Трябва да знаеш как да предадеш всяка своя емоция, докато танцуваш. Ако само демонстрираш умения и класа, няма да оставиш публиката доволна. А за мен най-голямата награда е да видя, че съм успяла да променя израза в очите на хората.”

Загърната в шала си с цвят на тюркоаз, Еви ми помаха усмихната от таксито на сбогуване, а аз случайно погледнах отражението си в прозореца и видях, че в очите ми блести зрънце от нейната радост и магия. С нетърпение очаквам да се видим отново през юли и август, когато Евелина Папазова ще разкрие още много тайни на ориенталските танци за учениците си в София.

За повече информация за семинарите вижте тук http://www.evelinapapazova.com
Попитайте за всичко, което ви интересува Евелина Папазова на e-mail: info@evelinapapazova.com или по телефона: 0876 199 444

Публикувано в сп. УСУРИ, автор И.Димова