понеделник, 17 август 2009 г.

МЪНИСТА, НАНИЗАНИ с ЛЮБОВ





Меги Петрова е на 34. Живее и отглежда малкото си съкровище Божидар в красивата морска столица Варна. Има юридическо образование, но така и не е практикувала, защото не е успяла да се впише в адвокатската колегия. Причината е обичайната за този бранш - липса на пари. При нея няма време и място за отчаяние и мрънкане обаче, защото Меги по природа е деен, активен, амбициозен и много емоционален човек. Ей така, почти на шега малко преди да забременее, открила своето ново хоби – да ниже бижута от мъниста. В началото на лятото ни подари изящен комплект в пепелно розово, за който ни завидяха турстките по къмпингите на половината южно Черноморие. Представяме ви я сега в Библиотеката на мама като пример за това как една модерна жена може да замени скуката и умората у дома, като съчетава грижите за бебето и семейството с любимото си занимание. Дали е възможно една обикновена българска майка да превърне хобито си в работещ и печеливш бизнес, които да й носи доходи и удовлетворение? Чуйте отговорите на Меги в това импровизирано он лайн интервю по скайпа, докато тя приспиваше следобедно малкия Божидар:




Librarian: Как ти хрумна да започнеш да правиш бижута сама?

Megi Petrova: Малко преди бременността. Започнах, ей така, да пробвам. Като идеята ми дойде от мънистените мартеници. После се поразтърсих в нета и попаднах в сайтовете на рускините. Те имат цели школи за това изкуство. И... реших да пробвам. После, като забременях и ме зашиха още в края на третия месец, трябваше само да лежа и да не ставам. Така започнах, освен да шия гоблени, за разнообразие да нижа мъниста.




Librarian: От руските сайтове ли почерпи идеи или сама започна да си съчиняваш модели?

Megi Petrova: Идеите идват от нещо, което видя. Но обикновено, като го почна се оказва, че в действителност този модел не стои добре или не са подбрани добре цветовете, така че все нещо променям и на мен да ми хареса. В начало ми беше доста трудно да нижа, защото само по снимки трудно става, без на живо някой да ти покаже.



Librarian: Хрумвало ли ти е, че можеш да превърнеш това занимание в бизнес идея и да продаваш свои бижута? Мислила ли си да откриеш свое ателие и да обучаваш други жени, приятелки, които също биха се забавлявали да си правят бижутата сами?



Megi Petrova: Да, хрумвало ми е, но най-голямата пречка са материалите. Защото, като не са качествени, колкото и добър да е моделът, не може да ти грабне погледа и някак простее. А когато пък материалите са качествени, са съответно в пъти по-скъпи и изделието става почти непродаваемо. Освен това низането иска време и спокойствие, защото се въртят и кръстосват конците - само нещо да се обърка и... опааа, започва се от начало. Хубаво е, че материали вече и по интернет може да си поръчаш. Аз за сега вземам от Варна, но централният склад е в Стара Загора, откъдето могат и директно да ми ги доставят. За съжаление в момента всички материали са китайски и качеството е супер ниско. Верно и цените са ниски, но това винаги е за сметка но качеството. Макар че си говорим за мъниста, не са камъни Сваровски все пак.

Librarian: Спирали ли са те в магазина или на улицата, за да ти направят комплимент и да те попитат от къде са ти накитите?




Megi Petrova: Да, правили са ми комплименти. Харесват ги мънистата, обаче като кажа, че аз си ги правя, някак хората не вярват и особено като кажа и цена. Не съм пробвала да кажа, че една приятелка ги прави и ги продава, а аз съм си купила :D. Мислила съм да оставя в някой магазин за подаръци и опаковки някои неща, но нямам позната и като отида да питам, така скептично ме поглеждат, че предпочитам сред приятелки да ги показвам и ако си харесат нещо, си поръчват или направо го вземат.

Librarian: Кога и как успяваш да намираш свободно време сега, за да правиш бижута, като се гледате двамата с малкия Божидар?

Megi Petrova: Сега с малкия, само докато спи и то вечер, защото през деня се готви и прибира, пере и други хиляди ежедневни домакински неща. Ако имам късмет, докато стоя на площадката пред блока, да извадя да нижа за някоя и друга минута...

Librarian: Ти като жена какви бижута би предпочела да носиш – скъпи, от благородни метали, скъпоценни и полускъпоценни камъни или такива, които са изработени с отношение и те грабват като съчетание на цветове или оригинална форма?





Megi Petrova: Аз обичам всякъв вид бужата, само че съм традиционалистка и все едно и също нося. Иначе сега редовно съм с нещо свое. Харесвам също много нетрадиционни неща - да грабват окото. Дори понякога Чавдо (съпругът ми) казва, че харесвам твърде кичозни неща. Аз естествено не съм съгласна с него, но от страни може по-добре да се вижда :-D

Librarian: Мислиш ли, че днес, благодарение на интерент, много жени като теб по-лесно биха могли да намерят реализация и успешно да превърнат хобито си в бизнес идея, която да им носи доходи и удовлетворение?

Megi Petrova: Да! Даже съм убедена в това! Интернет е огромно пространство за развитие. Не говорим за големи пари и печалби, а просто доход, който да дойде във време точно, когато имаш дупка за запълване. И още нещо - както с всяко друго и тук практиката учи. Като започнеш, постепенно се самоусъвършенстваш, стига желание да има.

Librarian: Ако можеш да се размечтаеш, как би си представила бижутата, които носят твоето име Megy’s jewels? Как си представяш твоето ателие, магазинче? За какви клиентки би работила – сватбени накити, брошки за бизнесдами или аксесоари за млади жени, които обичат нощния живот и клубовете?




Megi Petrova: Мислила съм много за булчински бижута. От мъниста стават много нежни. Но този тип бижута са подходящи и за много други различни поводи. Може би все пак е най-добре да се ориентират към младежката аудитория. Аз шия и чанти, колани, а мънистата могат да се вплетат като декорация към тях, на дънки, тениски, обувки и всякакви други аксесоари.

Librarian: Колко време би отнело според теб на една жена да се обучи и да превърне това от забавление в малък бизнес?

Megi Petrova: Не мога да определя конкретно колко време. Обучението не мисля, че е сложно - просто иска практика. Но за да се започне, задължитено трябва да има готови неща, които да се покажат нагледно. За това е нужно време - поне няколко месеца за самата изработка на моделите, за да може да се демонстрират и да се видят техниките на сплитане от хората, които искат да се научат.... Ох, Божидар се събуди, но съм още тук.

Librarian: Последен въпрос и ви оставям двамата! Мислиш ли, че по някакъв начин майчинството отваря повече сетивата на всяка жена към красивото?






Megi Petrova: Да! По време на бременността станах по-чувствителна и някак започваш нещата да ги усещаш интуитивно, вътрешно...Сега имам наум толкова много модели и искам, като седна да ги правя, да стават бързо, но времето все не достига...дори да си измия косата понякога :-D. Хайде ще ставам, че ще готвя нещо и после да мога да изведа малкия навън и да разходя кучето покрай него...

Librarian: Благодаря за разговора, отделеното време и мънистата! Хубав следобед и на двама ви!

Megi Petrova: :*
Megi Petrova: (hug)


Ако са ви харесали някои от бижутата на Меги, в София можете да ги намерите в галерия ВИВА АРТ на ул."Коста Лулчев" 10 (зад Плиска). Ако пък искате да се запознаете лично с Меги, можете да я намерите в скайпа с име m-aries или на телефон: 0897/487849.

Няма коментари: