ДЯДО КОЛЕДА ...

...красива зимна приказка или родителска лъжа?


Кога и дали да кажем на детето, че Дядо Коледа не съществува?
Този въпрос сигурно си задават милиони родители по света. Кога свършва детството с наивната вяра в чудесата и кога е време да си кажем истината за света право в очите? Няма точни отговори на тези въпроси, уви. Невероятната Туве Янсон в предговора към една от прекрасните си детски книжки беше написала, че на света има две категории хора – едните не вярват в чудесата и магиите, а другите приемат всеки красив миг от живота си за чудо. Хубаво би било да дадем на децата шанс да израснат с вяра в красивите и невероятни неща, но дали поддържайки коледната илюзия в тях, не изричаме една лъжа, която все някога ще бъде развенчана?

Задайте си въпроса - вие кога за първи път разбрахте, че Дядо Коледа не съществува?
Аз бях на 7. За първи път родителите ме включиха да участвам в коледното пазаруване и ми дадоха шанс сама да избера подарък на малкото си братче. После с мама старателно го опаковахме в красива коледна хартия и заедно надписахме картичката с пожелания за послушание, подписана от Дядо Коледа. Може би моите родители бяха решили, че след като вече съм „голямо момиче” и могат да ми се доверят за грижите за малкото ми братче, то е настъпил моментът да ми кажат истината за коледните чудеса. Не мога да ви опиша какъв шок предизвика това у мен. Винаги съм подозирала, че Дядо Коледа в детската градина всъщност много прилича на една от учителките на съседните групи. Този, които оставяше подаръци у дома под елахата пък, ми напомняше по нещо на моя любим вуйчо. Но някак, дори да подозирах, че става въпрос за театър, вътре в сърцето си вярвах, че истинският Дядо Коледа просто е много зает тази година и е минал само набързо да остави подаръците, които „маскираните” му помощници след това ще трябва да ми връчат тържествено с няколко топли думи и щипване по бузките. Коледните подаръци винаги поне от части изпълняваха моите желания, споделени шепнешком на ухото на мама или учителката в детската градина, които старателно ги записваха в дългия списък от детски желания до Дядо Коледа. С мама дори си имахме ритуал за изпращане на писмото до Северния полюс по пощата. А аз се стараех то да се отличава от всички останали, като изрисувах цели плик със снежинки и облепях пощенските марки със захарни кристали, за да придам по-приказно и зимно настроение на личната си пратка до белобрадия старец. После магията на всички тези специални мигове изведнъж изчезна и аз започнах да се питам къде са отивали моите писма. Защо мама ме е лъгала за това? Тя от кога знае, че няма Дядо Коледа? Кой тогава прави подаръците за всички деца по света? Живее е ли някой на Северния полюс и кой е съчинил историята със Снежанка, джуджетата и елените?

Родителите трудно биха могли да отговорят вярно на тези въпроси, без да разрушат детската вяра в чудеса.
Няма как да обясниш на едно дете, че Дядо Коледа е просто символ на човешката доброта и щедрост. Децата вярват в „истинските” неща и за тях чудесата, приказните герои и Дядо Коледа всъщност съществуват реално, в някоя далечна и красива страна. Цялата ценностна състема и начин на мислене на едно дете се крепи на вярата в добрите и красивите неща. Как да му кажем, че те са измислени, за да можем поне веднъж годишно да си подарим едни вълшебен миг? Може би, с израстването, детето само ще започне да открива и разбира, че чудесата и вълшебствата са само в приказките. Че това е един от най-прекрасните начини да възпитаме в себе си доброто и красивото. Но за това трябва време.

Оставете детето само да разкрие илюзията за коледните чудеса.
С възрастта, то дори ще се почувства гордо от себе си, че най-после е намерило правилните отговори; че е пораснало достатъчно, за да не криете истината от него. Но не изпреварвайте процеса, с идеята, че вече е достатъчно голямо, за да продължи наивно да вярва в съществуването на Дядо Коледа. По-добре е постепенно да започнете да го включвате в подготовката за празника и така стъпка по стъпка да му разкриете, че част от коледните изненади ги подготвяте вие с много старание и обич към близките си. Запазете част от ритуалите на празника – като например писането на писмо до Дядо Коледа с желанията за подаръци на всеки член от семейството, но вместо да запечатвате писмото в плик, го закачете на видно място у дома. Така ще покажете на детето, че и вие възрастните обичате да участвате в тази игра. Помолете го заедно да опаковате подаръците и внимателно ги подрете под елхата, за да подготвите заедно изненада за останалата част от семейството. В деня на самия празник, излезте на разходка и си направете всички заедно няколко весели и смешни снимки с Дядо Коледа, шейната и еленчетата. Така ще заместите чудната приказна история за съществуването на Дядо Коледа с нова, по-реална и щастлива приказка за семейния празник. Веднъж, разкрили истината пред детето обаче, не си позволявайте дори на шега, да казвате пред него, че в чудесата вярват само малките деца. Покажете му, че „чудесата” се „правят” от хората, когато се обичат, а коледните празници са прекрасен повод да бъдем добри и щедри един към друг.