Емоционалното детето

Емоционалното развитие на детето е нещо също толкова важно, колкото и физическото, умственото, нравственото, социалното и езиковото развитие. То също изисква много внимание и подкрепа от страна на възрастните. Тяхното поведение и реакции може да ускори, но и да затормози емоционалното развитие на мъничето.

Ролята на емоциите в живота на детето

Още в най-ранния период от живота на детето се появяват доста емоционални изживявания – радост, привързаност, гняв, печал, обида, страх и тревога, доверие, удовлетворение и гордост. Детето на годинка се крие зад майка си, когато тя разговаря с възпитателката в детската градина.

Няма правилни и неправилни чувства – всички емоции играят важна роля в живота на детето. Емоциите на детето дават информация за неговото състояние. Положителните емоции, като радост и доверие, дават на детето чувството за безопастност и надежност. От други емоционални състояние то се чувства зле, защото те сигнализират опастност или неприятност. Гневът означава, че детето се среща с някакво препятствие. Тъгата води до снижаване на активността и дава време на детето да се адаптира към загубата или разочарованието. Страхът пробужда реакцията на защита у детето. Топлотата и ласките казват на детето, че то е обичано и ценено.

Всяка емоция учи детето на нещо, затова възрастните трябва да помагат на децата да разберат собствените си емоции, да се отнасят внимателно към чувствата на другите хора и да намерят ефективните начини да се справят с различните чувства, които изпитват.
От раждането до 3-тата година детето преживява два от най-важните стадии в своето емоционално развитие : доверието (зависимостта) и автономията (самостоятелността). Двата периода се награждат един върху друг, като първият се явява като основание за втория.

 Доверието

Чувството на защитеност и доверие израства от отношениета на детето с другите хора. Сами по себе си тези чувства няма как да се развият. Най-важното е възрастните незабавно да откликнат на сигналите в поведението на детето, да реогират на тях, независимо дали става дума за отчаяние, необходимост или радост.

 Самостоятелността

През втората година от живота на детето с развитието на чувството за доверие започва да се проявява все повече и самостоятелността. Детето иска да прави само вкъщи всичко, което може, макар че знае, че може винаги да потърси помощ от възрастните. Откровено зависимите деца се съмняват в своите способности да управляват своя детски свят и разчитат за това на възрастните или другите по-големи деца. В тази възраст е тормално детето често да променя поведението си от самостоятелно към зависимо и обратно. То иска да бъде изследовател на света наоколо, но и да седи на коленете ви и да се чувства защитено.

Поведението на възрастните способства за емоционалното развитие на детето. Топлотата разпалва интереса у детето. Добронамереността, загрижеността и отзоваването на детските нужди означават за детето, че възрастните са винаги близо до него и са готови да го подкрепят и защитят. Да уважавате детето означава – да вярвате в неговите способности и потенциал за развитие. Като проява на уважение направете така, че да предоставите възможност на детето само да взема някои решения, предразположете го да споделя с вас собствените си идеи и планове.

 Самоувереността

За развитието на детската самостоятелност може да се даде следния пример:

Дайте на детето възможност за избор. Оставете го само да реши в каква чаша да пие чай, какви плодове да яде, коя ръка да измие първо. Дайте възможност на детето да се обслужва самостоятелно. То може само да си налее сок или да се облича.
Оставете му възможност да бъде изследовател на света наоколо (като не забравяте безопастността). Не му налагайте какво и как да върши.
Бъдете искрени с него. Имайте смелостта да си признаете грешките. Бъдете до него, когато се занимава самостоятелно с нещо, но само, за да го окуражите. Благодарете му за помощта или при опитите му да се справи с нещо само. Обяснявайте му причината, когато искате от него нещо да свърши, въпреки че не е най-приятното занимание.

Как да говорим с детето за неговите емоции?

1.Назовавайте чувствата, които изпитва детето:
„Струваш ми се разстроен...” или „Изглеждаш тъжен...”.

2.Използвайте различни думи, които изразяват неговите емоции – радостен, тъжен, сърдит, изплашен – това са основните понятия.
Постепенно въвеждайте и думички като „доволен” или „разочарован”, които изразяват по-сложни и противоречиви емоционални състояния.

3.Помогнете на детето да се научи да забелязва чувствата на другите хора. Насочете вниманието му върху конкретни случки, които предизвикват у него едни или други емоции. Опишете му чувствата на другите хора, участвали в случката.