Вашата малка дъщеря е вече на 3 годинки и половина. Днес сте решили да прекарате студения февруарски следобед вкъщи, но за да не й е скучно, а и на вас, сте поканили на гости нейната връстничка Мина и майка й Лина. В началото дъщеричката ви реагира с радсотни викове и подскоци на своята гостенка. Само след няколко минути обаче от детската стая се чуват писъци и викове. Надниквате разтревожена и хващате своята малка разбойничка да скубе и щипе сладката си гостенка. Как да постъпите в тази ситуация?
Всъщност преди да реагирате по какъвто и да било начин, припомнете си, че агресивното поведение е нещо съвсем естествено и нормално във възрастта между 3 и 4 години, когато младата детска личност се бори с всички дни да запази своята самостоятелност и достойнство.
Причините за агресивното поведение на дъщеря ви, а и на всяко друго дете на нейно място, може да са няколко:
- чувствате се заплашено от конкуренцията на друго дете
- чувства се претоварено с новите уроци и умения, с които го товарите вкъщи или в детската градина, а то не се справя особено добре. Тогава го кара да се съмнява в себе си и акумулира отрицателна енергия, която избухва в агресия спрямо другите деца
- при смяна на средата или пространството – нова детска градина, група, дом за живеене
- ако имате второ дете в семейството, възможно да се чувства пренебрегнато
- обидено е или наранено от другото дете
- гладно е, студено му е илие изморено, но незнае как да се справи с този физичеси дискомфорт, който избива в агресия
Какво можете да направите вие в тази ситуация?
Намесете се незабавно, като изведете детето настрани от спора. Оставете го да се успокое 3-4 минути и след това го попитайте да ви разкаже какво се е случило. После го оставете за около половин час да си помисли дали е било право. Така то ще съжали, че изпуска играта с другата дете и ще се опита да се извини на вас и жертвата, за да спечели одобрението ви отново.
След като е минал час-час и половина от случката, седнете и сериозно поговорете за поведението му. Не го обвинавяйте! Не му казвайте, че е лошо или непослушно дете. По-добре изяснете внимателно с него причината за гнева му. Обяснете му, че е абсолютно нормално понякога да се ядосаш. Но е по-добре да кажеш на другия с какво те дразни, откоркото да го скупеш, хапеш или риташ. Предложете му да постъпва така или в случай на ожесточен спор, просто да потърси помощ от възрастен.
Възпитайте отговорност у детето си. Ако в караницата случайно детето ви е счупило чужда играчка, обяснете му, че то и никой друг е отговорон да върне абсолятно зраве и в дро състояние същата играчка.
Научете детето да казва „извинявай” и „прости ми”. Обяснете му, че тези думи наистина са вълшебни, защото хората обичат да ги чуват. Кажете му, че ако се извини на нараненото дете и го прегърне, прошепвайки „прости ми”, то със сигурност веднага ще забрави за тяхната свада и те отново ще бъдат приятели.
Поощрявайте и възнаграждавайте всеки издрав на добро поведение и възпитание. Кажете му, че наистина сте горди с него, щом отстъпва играчката си на малката сладка Ива. Покажете му, че компромисите, щедростта, отстъпките са „оръжията”, с които по-лено можеш да спечелиш битката с другия.
Ако не можете да се справите сами с агресията на вашето дете. Ако това агресивно поведение продължава вече няколко месеца или се засилва, не се притеснявайте да се обърнете за помощ и съвет първо към личния си педиатър, а по-късно към детския психолог.
Всъщност преди да реагирате по какъвто и да било начин, припомнете си, че агресивното поведение е нещо съвсем естествено и нормално във възрастта между 3 и 4 години, когато младата детска личност се бори с всички дни да запази своята самостоятелност и достойнство.
Причините за агресивното поведение на дъщеря ви, а и на всяко друго дете на нейно място, може да са няколко:
- чувствате се заплашено от конкуренцията на друго дете
- чувства се претоварено с новите уроци и умения, с които го товарите вкъщи или в детската градина, а то не се справя особено добре. Тогава го кара да се съмнява в себе си и акумулира отрицателна енергия, която избухва в агресия спрямо другите деца
- при смяна на средата или пространството – нова детска градина, група, дом за живеене
- ако имате второ дете в семейството, възможно да се чувства пренебрегнато
- обидено е или наранено от другото дете
- гладно е, студено му е илие изморено, но незнае как да се справи с този физичеси дискомфорт, който избива в агресия
Какво можете да направите вие в тази ситуация?
Намесете се незабавно, като изведете детето настрани от спора. Оставете го да се успокое 3-4 минути и след това го попитайте да ви разкаже какво се е случило. После го оставете за около половин час да си помисли дали е било право. Така то ще съжали, че изпуска играта с другата дете и ще се опита да се извини на вас и жертвата, за да спечели одобрението ви отново.
След като е минал час-час и половина от случката, седнете и сериозно поговорете за поведението му. Не го обвинавяйте! Не му казвайте, че е лошо или непослушно дете. По-добре изяснете внимателно с него причината за гнева му. Обяснете му, че е абсолютно нормално понякога да се ядосаш. Но е по-добре да кажеш на другия с какво те дразни, откоркото да го скупеш, хапеш или риташ. Предложете му да постъпва така или в случай на ожесточен спор, просто да потърси помощ от възрастен.
Възпитайте отговорност у детето си. Ако в караницата случайно детето ви е счупило чужда играчка, обяснете му, че то и никой друг е отговорон да върне абсолятно зраве и в дро състояние същата играчка.
Научете детето да казва „извинявай” и „прости ми”. Обяснете му, че тези думи наистина са вълшебни, защото хората обичат да ги чуват. Кажете му, че ако се извини на нараненото дете и го прегърне, прошепвайки „прости ми”, то със сигурност веднага ще забрави за тяхната свада и те отново ще бъдат приятели.
Поощрявайте и възнаграждавайте всеки издрав на добро поведение и възпитание. Кажете му, че наистина сте горди с него, щом отстъпва играчката си на малката сладка Ива. Покажете му, че компромисите, щедростта, отстъпките са „оръжията”, с които по-лено можеш да спечелиш битката с другия.
Ако не можете да се справите сами с агресията на вашето дете. Ако това агресивно поведение продължава вече няколко месеца или се засилва, не се притеснявайте да се обърнете за помощ и съвет първо към личния си педиатър, а по-късно към детския психолог.
Няма коментари:
Публикуване на коментар