Словото, казват, било в началото на всичко....
Ако излезем от рамките на библейския цитат обаче и се замислим, доре в реалността, нещата, които си пожелаваме да ни се случат някои ден, се раждат като неизречени думи в мислите ни. А да споделиш мислите си някого, е най-голямо откровение и ценен дар, който притежаваме само ние човеците на тази прекрасна земя. Казват, че именно в това се изразявала любовта - да споделиш и да бъдеш споделен. А няма по-чиста, по-неразрушима и свята от любовта на майката към нейното дете.
Аз все още не съм имала щастието да я даря на детето си, но си я въобразявам в цялата й необятност и магия.
Често съм си мислила за нещата, които бих искала да отдам, на които бих искала да науча и да възпитам моето дете. После си спомням за писмата на собствената ми майка до мен, по време на студентските ми години. Изпълнена с гордост, но и притеснение, че за първи път съм останала сама, далеч от нея и родния дом, тя ми пращаше страници, изписани с деликатно поднесени съвети, с въпроси, които някак неуверено задаваше, да не би да наруши личното ми пространство. Пишех отговорите на тези писма всеки път със сълзи на очи, без да мога докрай да споделя колко много ми липсва нейното присъствие, колко важна е нейната оценка за мен и как винаги дълбоко в мен тя ще продължава да бъде единствената вяра и стимул да се опитвам да гоня мечтите си.
Иска ми се да мога един ден аз да бъда вярата и прозореца, който ще отвори сетивата към красотата на света за моето дете. Дали бих могла да обясня това някога с думи в откровен разговор с него лице в лице? Може би не! Това е деликатната роля на един истински добър родител – да напътства, да отваря всички възможни врати по пътя на своето дете и да присъства ненатрапчиво и тихо на миговете на неговите успехи, без да предлага готови формули и решения, без да се опитва да моделира по свой образец неговото понятие за щастие. Чудя дали, когато осъзнаеш всичко това, най-после имаш правото и шанса да се опиташ да бъдеш просто един добър родител?
Ще оставя отговора на този въпрос да допише някога след време моето дете. А писмото до него ще подпиша с любовта и силата на най-съкровеното си желание – да бъда добра майка!
Ако излезем от рамките на библейския цитат обаче и се замислим, доре в реалността, нещата, които си пожелаваме да ни се случат някои ден, се раждат като неизречени думи в мислите ни. А да споделиш мислите си някого, е най-голямо откровение и ценен дар, който притежаваме само ние човеците на тази прекрасна земя. Казват, че именно в това се изразявала любовта - да споделиш и да бъдеш споделен. А няма по-чиста, по-неразрушима и свята от любовта на майката към нейното дете.
Аз все още не съм имала щастието да я даря на детето си, но си я въобразявам в цялата й необятност и магия.
Често съм си мислила за нещата, които бих искала да отдам, на които бих искала да науча и да възпитам моето дете. После си спомням за писмата на собствената ми майка до мен, по време на студентските ми години. Изпълнена с гордост, но и притеснение, че за първи път съм останала сама, далеч от нея и родния дом, тя ми пращаше страници, изписани с деликатно поднесени съвети, с въпроси, които някак неуверено задаваше, да не би да наруши личното ми пространство. Пишех отговорите на тези писма всеки път със сълзи на очи, без да мога докрай да споделя колко много ми липсва нейното присъствие, колко важна е нейната оценка за мен и как винаги дълбоко в мен тя ще продължава да бъде единствената вяра и стимул да се опитвам да гоня мечтите си.
Иска ми се да мога един ден аз да бъда вярата и прозореца, който ще отвори сетивата към красотата на света за моето дете. Дали бих могла да обясня това някога с думи в откровен разговор с него лице в лице? Може би не! Това е деликатната роля на един истински добър родител – да напътства, да отваря всички възможни врати по пътя на своето дете и да присъства ненатрапчиво и тихо на миговете на неговите успехи, без да предлага готови формули и решения, без да се опитва да моделира по свой образец неговото понятие за щастие. Чудя дали, когато осъзнаеш всичко това, най-после имаш правото и шанса да се опиташ да бъдеш просто един добър родител?
Ще оставя отговора на този въпрос да допише някога след време моето дете. А писмото до него ще подпиша с любовта и силата на най-съкровеното си желание – да бъда добра майка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар