Когато за първи път се сблъскаме с голямата детска лъжа, започваме да се чудим и тревожим – „Къде сме сбъркали?”, „Не успяхме ли да възпитаме детето си на честност?”, „Защо сме изгубили доверието му?”
Въсщност в повечето случаи лъжата при децата и сигнал за проблем в комуникацията с родителите.
Лъжата понякога е част от израстването на детето като самостоятелна волева личност. Но веднъж появила се, ако тя не се дискутира с детето и не бъде спряна на време, ще се разрастне в огромна пропаст на недоверие и липса на открити и честни отношения между детето и родителите му.
Какви са мотивите да излъжеш?
Децата обикновено имат няклоко оправдания пред себе си, за да си позвоят да излъжат мама и татко. Обикновено става дума за:
- страх от наказание
- страх от неразбиране
- страх, че ще му бъде наложен родителски контрол или запор на негово решение или желание
- отговор на родителска лъжа или неспазено обещание
- опит да се манипулира мнението или реакцията на родителите
- опит да се прикрие чужда грешка (на друго дете)
- опит да се предотврати конфликтна ситуация в семейството
Важното е щом, веднъж сме регистрирали детската лъжа, да изясним в спокоен и откровен разговор с мъника каква е причината за нея. Може би в началото детето няма да иска да си признае само. А и не е нужно вие да казвате „Защо ме излъга?”. По-добре го успокойте и постепенно, стъпка по стъпка си изяснете какви са неговите страхове и притеснения, за да се стигне до дадената ситуация. Щом детето усети, че вие имате желание да го разберете и да му помогнете, то лесно ще се отпусне да говори и ще си признае от какви подбуди е било принудено да ви излъже. Прегърнете и му благодарете за искреността. Уверете го, че няма нищо по-важно за вас от това то да се чувства спокойно и щастливо. Затова е по-добре и по-лесно да си казвате открито какво ви харесва и какво не един в друг. Много е важно в този момент да заемете позицията не на по-големия и по-силен родител, а на по-мъдрия и с повече опит приятел. Така ще спечелите обратно доверието на детето си. Разкажете му как и вие в детството си сте допускали подобни грешки и как единствените хора, на които е можело да разчитате, са били вашите родители – неговите баба и дядо. Ако успеете да го накарате отново да ви повярва, детето по-лесно ще споделя с вас всички бъдещи свои проблеми и драми на растежа.
Много важно е, за да не го разочаровате отново, да се опитате никога да не му давате напразни надежди или обещания за неща, които знаете, че е невъзможно да изпълнете. Личният родителски пример за откровеност и честност е най-добрият урок, който детето може да получи от вас!
Затова, преди да го накажете, да му се скарате или да се разсърдите, че ви е излъгало, задайте си първо въпроса с какво вие не сте оправдали неговото доверие.
Бъдете мъдри и честни родители!
Въсщност в повечето случаи лъжата при децата и сигнал за проблем в комуникацията с родителите.
Лъжата понякога е част от израстването на детето като самостоятелна волева личност. Но веднъж появила се, ако тя не се дискутира с детето и не бъде спряна на време, ще се разрастне в огромна пропаст на недоверие и липса на открити и честни отношения между детето и родителите му.
Какви са мотивите да излъжеш?
Децата обикновено имат няклоко оправдания пред себе си, за да си позвоят да излъжат мама и татко. Обикновено става дума за:
- страх от наказание
- страх от неразбиране
- страх, че ще му бъде наложен родителски контрол или запор на негово решение или желание
- отговор на родителска лъжа или неспазено обещание
- опит да се манипулира мнението или реакцията на родителите
- опит да се прикрие чужда грешка (на друго дете)
- опит да се предотврати конфликтна ситуация в семейството
Важното е щом, веднъж сме регистрирали детската лъжа, да изясним в спокоен и откровен разговор с мъника каква е причината за нея. Може би в началото детето няма да иска да си признае само. А и не е нужно вие да казвате „Защо ме излъга?”. По-добре го успокойте и постепенно, стъпка по стъпка си изяснете какви са неговите страхове и притеснения, за да се стигне до дадената ситуация. Щом детето усети, че вие имате желание да го разберете и да му помогнете, то лесно ще се отпусне да говори и ще си признае от какви подбуди е било принудено да ви излъже. Прегърнете и му благодарете за искреността. Уверете го, че няма нищо по-важно за вас от това то да се чувства спокойно и щастливо. Затова е по-добре и по-лесно да си казвате открито какво ви харесва и какво не един в друг. Много е важно в този момент да заемете позицията не на по-големия и по-силен родител, а на по-мъдрия и с повече опит приятел. Така ще спечелите обратно доверието на детето си. Разкажете му как и вие в детството си сте допускали подобни грешки и как единствените хора, на които е можело да разчитате, са били вашите родители – неговите баба и дядо. Ако успеете да го накарате отново да ви повярва, детето по-лесно ще споделя с вас всички бъдещи свои проблеми и драми на растежа.
Много важно е, за да не го разочаровате отново, да се опитате никога да не му давате напразни надежди или обещания за неща, които знаете, че е невъзможно да изпълнете. Личният родителски пример за откровеност и честност е най-добрият урок, който детето може да получи от вас!
Затова, преди да го накажете, да му се скарате или да се разсърдите, че ви е излъгало, задайте си първо въпроса с какво вие не сте оправдали неговото доверие.
Бъдете мъдри и честни родители!
Няма коментари:
Публикуване на коментар