· Защо играе детето?
Най-естественият и непосредствен начин за детето да опознава света е чрез различните форми на игра. Освен, че в играта детето има възможност да отразява отношението си към случващото се наоколо, то се чувства свободно да преобразува, променя и моделира действителността в една по-интересна и комфортна за его игрова реалност. Игровата реалност бихме могли да кажем, че е уникален детски микс от действителност и измислица, които дават възможност на детето да се чувства не само наблюдател и изследовател, о и активен участник в случващото се. Именно това дава чувството на радост и удовлетворение от играта за децата. В играта те имат възможност да се проявят, къде наужким, къде наистина, като утвърдени малки линости, със собствена воля и мнение за „важните” неща в света наоколо. Играта събужда творческите търсения на децата и желаниято им за изява. Освен това играейки, децата по остроумен начин развиват своята реч, логическо мислене и въображение.
· Играта развива детското въоражение
Развитието на въображението се характеризира с преход от спотанно възникнали към волево създадени въображаеми образи. Постепенно с развитието на въображението в играта, се засилва и стремежът на детето да доближи повече игровата действителност до реалността. Въображението детските психолози разделят на: репродуктивно, което преобладава и е типично за възрастта от 3 до 7 години, и творческо, което предстои да се развива във всички възрастови периоди. Образите на репродуктивното въображение са в известна степен обобщени, благодарение на връзката между образа и словото. Думата позволява на детето да си представи предмет, който то никога не е виждало или да си го представи в необичайни условия. Детето обича своите въображаеми и измислени образи, защото те отразяват неговата същност, желания и мечти.
· Играта и детското творчество
Творческото въображение на детето се намира в непосредствена зависимост от богатството и разнообразието на миналия опит, защото тъкмо той е материалът, от който се създават сградите на фантазията. Колкото по-богат е опитът, с толкова повече материал разполага въображението. Фантазията се опира на паметта и подрежда нейните данни в нови причудливи съчетания. В този смисъл въображението е натоварено с много важна функция в поведението и развитието на детето. То се превръща в средство, с което да бъде разширяван опита на детето. Чрез опита малкият човек може да си въобрази онова, което не е видял; да си представи онова, което в неговия непосредствен личен жизнен път не го е сполетяло. Това създава силна емоционална връзка между дейността на въображението и реалността. Всяко чувство, всяка емоция на детето се стреми да се въплъти в образи, съответстващи на това чувство. Фантазните образи служат за вътрешен израз на детските чувства. Тази форма на асоциация между емоция и образ често се среща в сънищата или мечтите, когато въображението се ползва от пълната свобода. Всяко построение на фантазията влияе обратно върху чувствата на детето, дори и ако не съответства само по себе си на действителността. Предизвиканото от него чувство е реално преживяно и завладяващо детето. Това обяснява и силното въздействие, което оказват върху емоционалното състояние на детето игрите, приказките или сънищата, създадени от полета на неговата фантазия.
„Фантазирането не е нещо, което е за хвърляне на котката, то е един свръхрафиниран шпионин, който може да бъде полезен....”
– мъдро ни съветва гениалният Джани Родари. А фантазията на децата се разгръща и развива там, където играта е наложила свои собствени правила над действителността. Позволете й да властва с цялата си приказна реалност, измислени герои и предмети в ежедневието на детето. Няма по-богат и красив свят за детето от този, който е сътворен от собственото му въображение.
Най-естественият и непосредствен начин за детето да опознава света е чрез различните форми на игра. Освен, че в играта детето има възможност да отразява отношението си към случващото се наоколо, то се чувства свободно да преобразува, променя и моделира действителността в една по-интересна и комфортна за его игрова реалност. Игровата реалност бихме могли да кажем, че е уникален детски микс от действителност и измислица, които дават възможност на детето да се чувства не само наблюдател и изследовател, о и активен участник в случващото се. Именно това дава чувството на радост и удовлетворение от играта за децата. В играта те имат възможност да се проявят, къде наужким, къде наистина, като утвърдени малки линости, със собствена воля и мнение за „важните” неща в света наоколо. Играта събужда творческите търсения на децата и желаниято им за изява. Освен това играейки, децата по остроумен начин развиват своята реч, логическо мислене и въображение.
· Играта развива детското въоражение
Развитието на въображението се характеризира с преход от спотанно възникнали към волево създадени въображаеми образи. Постепенно с развитието на въображението в играта, се засилва и стремежът на детето да доближи повече игровата действителност до реалността. Въображението детските психолози разделят на: репродуктивно, което преобладава и е типично за възрастта от 3 до 7 години, и творческо, което предстои да се развива във всички възрастови периоди. Образите на репродуктивното въображение са в известна степен обобщени, благодарение на връзката между образа и словото. Думата позволява на детето да си представи предмет, който то никога не е виждало или да си го представи в необичайни условия. Детето обича своите въображаеми и измислени образи, защото те отразяват неговата същност, желания и мечти.
· Играта и детското творчество
Творческото въображение на детето се намира в непосредствена зависимост от богатството и разнообразието на миналия опит, защото тъкмо той е материалът, от който се създават сградите на фантазията. Колкото по-богат е опитът, с толкова повече материал разполага въображението. Фантазията се опира на паметта и подрежда нейните данни в нови причудливи съчетания. В този смисъл въображението е натоварено с много важна функция в поведението и развитието на детето. То се превръща в средство, с което да бъде разширяван опита на детето. Чрез опита малкият човек може да си въобрази онова, което не е видял; да си представи онова, което в неговия непосредствен личен жизнен път не го е сполетяло. Това създава силна емоционална връзка между дейността на въображението и реалността. Всяко чувство, всяка емоция на детето се стреми да се въплъти в образи, съответстващи на това чувство. Фантазните образи служат за вътрешен израз на детските чувства. Тази форма на асоциация между емоция и образ често се среща в сънищата или мечтите, когато въображението се ползва от пълната свобода. Всяко построение на фантазията влияе обратно върху чувствата на детето, дори и ако не съответства само по себе си на действителността. Предизвиканото от него чувство е реално преживяно и завладяващо детето. Това обяснява и силното въздействие, което оказват върху емоционалното състояние на детето игрите, приказките или сънищата, създадени от полета на неговата фантазия.
„Фантазирането не е нещо, което е за хвърляне на котката, то е един свръхрафиниран шпионин, който може да бъде полезен....”
– мъдро ни съветва гениалният Джани Родари. А фантазията на децата се разгръща и развива там, където играта е наложила свои собствени правила над действителността. Позволете й да властва с цялата си приказна реалност, измислени герои и предмети в ежедневието на детето. Няма по-богат и красив свят за детето от този, който е сътворен от собственото му въображение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар